Джон Коннолли - Душа в пламъци

После се докоснал, докато стоял надвесен над нея.

- Почти ми е минало вече - казал. - Още един ден, и ще съм като нов. Тогава ще можем да се опознаем по-отблизо. Обаче няма да е задълго. Ти се превърна в опасност, затова трябва да го направя особено специално, докато трае.

А какво бе отвело Алън в къщата на семейство Шей? Трошици от улики. Буквално това: трошици. В два от пликове​те, изпратени на Рандъл Хейт, бе имало следи от курабиени трохи, както и по лепилото на капаците. На последната страница от доклада, която Алън вероятно беше прочел едва след като е било извършено убийството от предишната нощ, се казвало, че е възможно източникът на биологичната ма​терия, намерена в плика, да са курабии или твърди бискви​ти. Никакви косми, никакви епителни клетки, никаква пот, никаква ДНК. Пат Шей просто се бе държал като лакомо момче, което похапва от курабийките на майка си, докато работи. Алън не бе отишъл в къщата на семейство Шей да търси Ана Кор, макар че не е изключено да му е минавало през ума, че онзи, който е изпращал на Рандъл Хейт снимки на голи. деца и врати на плевни, може да е отговорен и за нейното отвличане. Възможно бе също така подозрението му за трохите да е помогнало отдавна забравени подозрения за Пат Шей да приемат конкретна форма, защото вкусовете на двамата са били донякъде сходни. Затова е отишъл в къ​щата на семейство Шей и понеже е бил умен мъж, трябва да е забелязал изоставения камион, напомпаните гуми и следи​те до тях, и да е започнал да си задава въпроси.

Там го бе сварил Пат Шей и бе заровил в плитък гроб неговите останки.

Последното късче от пъзела дойде по-късно, когато раз​-следването на семейство Шей започна на сериозно. Разбра се, че майката и синът са били нещо като номади. Не са ос​тавали на никое място по-дълго от три-четири години, може би защото са се надявали, че като избягват необходимостта да отвличат две момичета от един и същ географски район, ще е трудно изчезването на млади жени да бъде свързано с тях. Понякога променяли имената си, госпожа Шей използ​-вала своето моминско фамилно име Хандли, а Патрик - вто​рото си име Дейвид. Дори имали различни номера на соци​ални осигуровки, отговарящи на различните документи за самоличност, номера, които сега трябваше да се проследят, в случай че през годините са убивали не само млади момиче​та, за да заличават следите си. После пристигнали в Пастърс Бей и решили, че отдалечеността на града е удобна за тях, стига да са готови да търсят плячката по-далеч от дома си. Един от предишните служебни ангажименти на госпожа Шей, под името Рути Хандли, бил сътрудничка на свободна практика, която показвала къщи от името на брокерски фир​ми, между които била и фирмата, продала къща на госпожа Лагенхаймър. Синът ѝ дори помогнал да се закърпи пукна​тина в обшивката, преди продажбата да бъде осъществена, а през това време госпожа Шей и госпожа Лагенхаймър си бъбрили и били споделени някои дребни тайни, защото гос​пожа Лагенхаймър била много самотна, много тъжна и доста налудничава.

И когато няколко години по-късно в Пастърс Бей се засе​лил мъж, представящ се за Рандъл Хейт, това силно раздраз​нило любопитството на майката и сина Шей. Наблюдавали го, следили го и Пат Шей посетил празната къща в Горам, където някога майка му правела компания на госпожа Ла​генхаймър. Запазили файла с всичко, което успели да научат за Рандъл Хейт, в очакване на удобен момент, когато да го използват срещу него. В началото замисляли да го изнудват, защото човек не знае кога ще му потрябват малко допълни​телни пари. Но когато желанията взели връх над Пат Шей и той завлякъл Ана Кор в собствения си пъкъл - не някое изгубило се или избягало от дома си дете, а местно момиче, чието отсъствие щяло да бъде забелязано, - майка му пред​ложила по-добър начин да използват човека, който се пред​ставял за Рандъл Хейт, а онова, което знаела за слабостите на началник Алън, ѝ помогнало още повече да размъти кар​тината. Готова била да използва всичко, абсолютно всичко, за да е сигурна, че нейният син, любимият ѝ син с неговите необичайни предпочитания, ще остане извън подозрение.

При щателното претърсване в дома на Лони Мидас бе открит също така плик, който не беше предаден на Ейми Прайс. Пощенската марка го идентифицираше като послед​ното послание, което му е било изпратено, с дата на клеймо​то едва от преди три дни, доставено му в деня преди да умре. То навярно бе имало за цел да го накара най-сетне да избяга и да подмами полицията след себе си. Беше намерено скрито зад един от панелите в дрешника му, заедно с извлечения от банкови сметки, сертификати за дялово участие, парите, които събрал за бягството си, и дебел дневник, изписан със ситен, почти нечетлив почерк: изповедта на Лони Мидас, неговият таен опит да запази истинската си самоличност и своя здрав разум. По-късно, когато съдържанието на днев​ника бъдеше изследвано, щеше да се стигне до извода, че се е провалил и в едното, и в другото. Нали бе вярвал, че е пре​следван от призрака на момичето, умряло от неговите ръце. Какъв да е, ако не луд?