Джон Коннолли - Душа в пламъци

Първото нещо, което видях, когато отворих вратата, бе стълба. Тя бе опряна на вътрешната стена, а на пода до нея имаше капак с размерите на вратата. Той беше затворен, но само с тежък катинар и резе. Зад него се виждаха два малки отвора за вентилация. През по-голям отвор в покрива влиза​ха въздух и слънчева светлина.

- Ало? - извиках аз. - Чува ли ме някой?

След няколко секунди изпод краката ми прозвуча приглу​шен глас на момиче.

- Чувам ви. Моля ви, помогнете ми! Моля ви!

Коленичих до първия вентилационен отвор.

- Ана?

- Да, аз съм Ана! Аз съм Ана!

- Казвам се Чарли Паркър и съм частен детектив. Ще те измъкна от тук, разбра ли ме?

- Да. Не ме оставяйте сама. Моля ви, не ме оставяйте сама.

- Няма, но трябва да намеря нещо, за да счупя катинара. Няма да си тръгна от тук без теб, обещавам. Трябва ми само минута.

- Побързайте, само побързайте!

Върнах се в гаража и намерих железен лост, после се заех с катинара. Отне ми няколко минути, но накрая той се счупи и отворих капака.

Килията беше дълбока около три метра и половина и има​ше приблизително форма на куб. Ана Кор бе прикована с верига към източната стена. Подът под нея бе застлан с про​зрачен найлон, в ъгъла имаше кофа за естествени нужди. Ана носеше гуменки, прекалено големи дънки и мъжки пуловер и бе увила горната половина на тялото си с одеяло, за да я пази от студа и от влагата въпреки пластовете изолация, сло​жени в стените и на пода под найлона. Разполагаше с малка лампа на батерии за осветление и около нея бяха пръснати списания и книги с меки корици. Тя вдигна ръце към мен.

- Изведете ме от тук! Изведете ме!

Обърнах се да взема стълбата и чух отвън шум от при​ближаваща кола. После двигателят угасна и всичко отново утихна.

- Какво става? - извика момичето. - Защо не идвате да ме вземете?

Върнах се до отвора в пода.

- Ана, трябва да запазиш спокойствие. Мисля, че те са тук.

Тя извика тихо от страх.

- Не, не си отивайте. Вземете стълбата, ще отнеме само минута. Моля ви! Ако си тръгнете, няма повече да се върне​те и аз ще остана тук.

Не можех да остана. Те идваха. Когато се отдалечих, Ана Кор започна да пищи, звукът се разнесе нагоре, отек​на в стените и аз направих нещо, което ми разкъса сърцето: затворих капака над нея. Виковете ѝ станаха приглушени и когато се върнах в гаража, вече не ги чувах. Вятърът се беше засилил и чаршафите се развяваха и плющяха, закривайки от очите ми двора оттатък. Надявал се бях, че завръщането на госпожа Шей или сина ѝ е случайност, но докато прескачах през свързващата врата, зърнах малък безжичен сензор до долната панта. С отварянето на вратата бях прекъснал вери​гата. Той навярно бе изпратил сигнал до джиесема на някой от двамата и те бяха разбрали, че някой е влязъл в имота им.

Тъкмо бях стигнал до капака на камиона, когато прозвуча първият изстрел, който проби дупка в един от чаршафите и надупчи стената вляво от мен със сачми от ловна пушка. Вторият изстрел удари капака и отнесе подпорната щанга. Видях човек в комбинезон, който се провираше между чар​шафите, и зърнах лицето на Пат Шей, когато спря да зареди пушката и да се прицели за трети път. Хвърлих се на земята и започнах да стрелям.

Куршумът улучи Шей в дясното бедро. Той се спъна в един от чаршафите и видях силуета на тялото му, очертан върху него. Стрелях отново, този път върху бялото на чар​шафа цъфна червено петно. Третият изстрел го свали на ко​лене, той повлече чаршафа със себе си и докато падаше, се зави в него като в саван. Пушката остана да лежи в близка локва, докато той се бореше немощно с платното, чиято бе​лота постепенно се просмукваше с кръв и мазна вода.

Чух женски писък. Госпожа Шей се появи откъм ъгъла на къщата и после се скри от погледа ми зад веещите се чарша​фи. Виждах я през трепкащи бели проблясъци, като на филм с повредени кадри, как тръгна към средата на двора, как спря за момент, зърна сина си, който се гърчеше в своя пашкул, и после - още един бял проблясък, още един изпуснат момент - се хвърли към пушката. Не я предупредих. Куршумът улу​чи къщата зад гърба ѝ, но когато опитах да стрелям още вед​нъж, пистолетът засече и тя почти стигна до пушката. Вече търсех прикритие, когато иззад ъгъла се появи Гордън Уолш с пистолет в ръката.

- Полиция! - каза той. - Вдигни ръцете нагоре.

Госпожа Шей се закова на място. Вдигна ръце и падна на колене, но оръжието вече не я интересуваше. Започна да се тътри през двора на колене, стигна до умиращия си син, кой​то потръпваше в предсмъртни конвулсии, и обви ръце около него. Уолш не се опита да я спре.