Джон Коннолли - Душа в пламъци

Но два часа бяха доста време, особено когато толкова много трупове пътуват към центъра по съдебна медицина в Огъста.

Паркирах колата си на пътя под дърветата, вместо да спра направо на алеята. Не забелязах някакво раздвижване в къ​щата, когато влязох в празния преден двор и чакълът захрущя шумно под краката ми. Не позвъних на вратата, а тръгнах по тясната пътека вляво, която се провираше между високия зелен жив плет и страничната стена. На нея имаше два про​зореца, единия на дневната, другия на кухнята, но вътре не се виждаше никой. Достъпът до задната част на къщата беше блокиран от червена врата, която беше затворена, но не и заключена. Натиснах дръжката и тя се отвори леко.

Задният двор не приличаше по нищо на предния. Тук ня​маше трева. Мястото около кухненската врата бе покрито с тежки бетонни плочи и върху тях бяха поставени два желез​ни градински стола и желязна маса, изпод пожълтяващата боя на които прозираше тъмносивият цвят на метала. Ната​тък теренът беше разкалян и осеян с дупки, в които имаше локви мръсна дъждовна вода; машинното масло на повърх​ността им разлагаше светлината на множество зацапани дъги. Под извития покрив на дълъг едноетажен гараж бяха прибрани две леки коли и един камион в различни стадии на разглобяване. Заразата на мръсотията и занемаряването бе засегнала дори задната част на самата къща, която не бе боядисана заедно с фасадата и страничните стени и от нея се сипеха бели люспи като от суха кожа. Всички прозорци бяха закрити с пердета, освен този на кухнята, където уми​валникът бе пълен догоре с мръсни съдове. През двора беше опъната мрежа от въжета за пране, от които висяха съхнещи чаршафи, проснати достатъчно високо, за да не се влачат по мръсотията долу. Те се полюшваха леко на вятъра. Опитах кухненската врата, но тя не се отвори. Вътре всичко изглеж​даше тихо, ала се хванах, че внимавам да не вдигам излишен шум, сякаш можех да разбудя някое спящо чудовище като герой от стара приказка.

Отидох до гаража, като избягвах локвите по пътя. Той на практика служеше за задна стена на имота. Гъстият жив плет от двете страни на двора свършваше там, където започваше той, и филизите вече опитваха да се закрепят за стените. Две​те коли вътре бяха сравнително нови - поне вече виждах, че от тях могат да се свалят скъпоструващи части, но камионът беше развалина. Предното му стъкло липсваше, а странични​те бяха счупени. Капакът бе вдигнат и се виждаше, че двига​-телят в по-голямата си част е ръждясал и повечето от онова, което не е ръждясало, изобщо го няма. Камионът имаше осе​ян с вдлъбнатини подвижен капак на каросерията и бе парки​ран така, че задницата му бе изравнена със стената на гаража.

И все пак гумите му бяха напомпани и по бетона имаше следи, които показваха, че скоро е местен.

Възможно бе гаражът преди да е ползван за домашни жи​вотни, защото трите коли бяха отделени от дървени стени - при все че преградите изглеждаха твърде големи дори за говеда. Потърсих някакви белези по задната стена, където дървените прегради бяха отстранени, за да се отворят по-широки пространства, но не открих нищо. Проврях се по​край камиона, заканвайки якето си на ръждив метал и трес​ки. Още преди да стигна до задната стена, забелязах, че тя е по-нова от останалите. В определен момент бе ремонтира​на или построена наново. Пак излязох навън и се опитах да преценя колко е голямо пространството между вътрешната и външната стена. Ъгълът бе такъв, че ми бе трудно да съдя, но ми се струваше, че не си съответстват напълно. Зад новата стена имаше свободно пространство. То бе тясно, навярно само колкото вътре да се обърне човек, ала го имаше.

Разгледах по-внимателно камиона и видях, че ръчната спирачка е дръпната. Отварях вратата, за да я освободя, ко​гато вниманието ми бе привлечено от нещо розово на пода зад лявото предно колело. Беше късче от стъклопласт, из​ползван за звуко- и топлоизолация на вътрешни стени и по​дове. Извадих малкото си фенерче от джоба и осветих пода, а след това и вътрешността на каросерията. Там имаше рула от същия изолационен материал, още във фабричната опа​ковка, всичките с висока R-стойност. Колкото по-висока е R-стойността, толкова по-голяма е топлоизолационната ефективност, а този материал имаше R-стойност над трий​сет, почти най-високата.

Освободих ръчната спирачка и избутах камиона напред. Беше тежък, но се движеше леко на гумите. Когато го пре​местих на около два метра, дръпнах отново спирачката и се върнах при задната стена. На мястото, където задницата на камиона бе опирала до стената, в зидарията беше вградена изкусно боядисана в същия цвят квадратна желязна врата със страна един метър, чиито очертания бяха почти толкова трудно различими, колкото разликата между старата и нова​та трева на моравата пред къщата. От лявата страна на вра​тата, на средна височина, бе вмъкнат по-малък панел. Той се вдигна и отдолу се показа дръжка. Нямаше ключ. Не беше и нужно да има. В края на краищата кой ще тръгне да мести разнебитен камион в занемарен навес без сериозна причина?