Джон Коннолли - Душа в пламъци

Настаних се на ъглова маса. Без да ме пита, Дени донесе кафе.

- За сметка на заведението - каза той. - Тук се забъркахте в онова, което се случи предишната нощ.

- Така е.

- Все още ли няма никаква следа от Ана Кор?

- Аз нямам.

- Казват, че може да я е отвлякъл началник Алън?

- По новините ли?

- Аз не гледам новините, но щом като хората говорят за нещо, то скоро се случва.

Дени заключи вратата, обърна надписа на ЗАТВОРЕНО и започна да чисти зад тезгяха. Аз прегледах сайтовете с мест​ните новини и навсякъде видях снимката на Алън. Той вече беше официално заподозрян за отвличането на Ана Кор, но масово се изказваха предположения, че се е самоубил или се е опитал да създаде впечатлението, че се е самоубил.

Отворих електронната си поща. Имаше съобщение по Яху с отличителния знак на Ейнджъл 777 на временния ад​рес. То съдържаше нов номер на джиесем, заедно с думите „необходимо зло“. Обадих му се от собствения си джиесем. Не се опасявах, че номерът може да бъде проследен до Ейн​джъл и Луис. До края на деня този телефон щеше да е нат​рошен на парчета.

- Взе ли проследяващото устройство от камиона? - по​пита той.

- Гледахте ли новините?

- Точно това ни тревожи. Жалко. Беше хубаво уредче. Ще изтрием всичко, ще заличим следите.

Джипиес програмата автоматично записваше пътя, изми​нат от проследяваното превозно средство. Също така позво​ляваше да се запаметяват часовете на спиране и потегляне, така че можеше да се разбере колко време е стоял обектът на всяко едно място.

- Първо ми изпрати записа от пътуването на Алън – казах аз.

- Ако лаптопът ти бъде иззет, това ще е признание на вина. Без него можеш да откажеш да дадеш показания.

- Въпреки това ми го изпрати. Отдавна съм загубил пра​вото да отказвам даването на показания.

След петнайсетина минути записът от джипиеса прис​тигна под формата на поредица карти. Ейнджъл бе записал различните пътувания на Алън в отделни файлове, с датата и часа в края на всеки от тях. Самите пътувания бяха отбеля​зани на картите като червени линии.

Ако не друго, записите поне потвърждаваха, че Алън е убил Лони Мидас и непознатия стрелец. Показваха, че е напуснал полицейското управление в Пастърс Бей в 9,08 ч. вечерта и е пътувал до мястото, където по-късно бяха наме​рени труповете, след което е потеглил към околностите на града, където е чакал до вдигането на тревогата.

Последното пътуване на Алън, предприето малко преди единайсет часа тази сутрин, следваше маршрута от сградата на общината в Пастърс Бей на запад към покрайнините на града, но къщата на Алън се намираше на юг, оттатък из​дигнатия път. Според данните от проследяващото устрой​ство камионът му бе стоял в определена точка на „Ред Лийф Роуд“ в продължение на два часа, преди да продължи на югозапад до мястото на последното спиране при Фрайърс Пойнт.

Отворих Белите страници [40] White Pages - уебсайт за търсене на лица, фирми и служби. - Бел. прев. и направих адресно търсене за „Ред Лийф Роуд“. Излязоха три имена. Две от тях не ми говореха нищо, третото ми беше познато. Кликнах на името, отбелязах си номера на къщата и потърсих адреса в Гугъл - карти. Когато го намерих, сравних местоположението му по Гугъл с мястото на картата, където камионът на Алън бе стоял два часа. Съвпадаха.

Последното пътуване на Алън бе включвало посещение в дома на Рут и Патрик Шей.

Къщата на семейство Шей бе разположена встрани от „Ред Лийф Роуд“ зад ред високи бели брези, вече оголени от есенните ветрове. Беше голяма триетажна сграда, бояди​сана наскоро, навярно през лятото, с кремава боя. На пер​вазите на горните и долните прозорци имаше сандъчета със студоустойчиви зелени храсти, градината бе засадена със зимни цветя и вечнозелени растения: лобелия, делфиниум и оман. На моравата имаше следи от кърпеж, макар че старата и новата трева скоро нямаше да се различават. Лехите бяха оградени с тухли, боядисани в бяло. По алеята беше насипан свеж чакъл. Всичко беше много чисто и спретнато, къщата бе от онези, които принуждават съседите да се равняват по тях и да не допускат собствените им домове да изглеждат занемарени.

Преди да напусна Пастърс Бей, проверих дали госпожа Шей и синът ѝ са още в сградата на общината. Там бяха: на паркинга виждах Патрик, а госпожа Шей работеше на начал​ническото бюро. По пътя се обадих на Уолш, но телефонът му звънна няколко пъти и после премина на гласова поща. Реших, че е отказал разговора, когато е видял номера. Оста​вих му съобщение, за да му кажа каквото знаех - че Алън се е отбил в дома на семейство Шей, преди да изчезне, - после изключих звука на джиесема. Не се засрамих особено, кога​то се чух да казвам на глас онова, което знаех, за да угодя на Уолш. Алън можеше да е посетил дома на семейство Шей по много причини. В края на краищата това се бе случило предишната нощ, навярно бе имало много неща, за които да си говорят.