Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Защо не спомена за това досега?

- Склонен съм да подхождам внимателно към потенциал​ните клевети. Предпочитам да проверя дали в тях има някак​ва истина, преди да започна да ги разнасям.

- И какво откри?

- Началник Алън има приятелка в Линкълнвил. Тя е мла​да и има дете. Ако бащата е Алън, тя току-що е станала пъл​нолетна, когато е забременяла, и не е била пълнолетна, ако е правил секс с нея известно време преди да зачене.

- Кога откри това?

- Едва вчера, но вчера бе ден на открития за всички ни.

- Знаеш ли как се казва момичето?

Дадох му името заедно с адреса на жилищната сграда и регистрационния номер на колата ѝ.

- И мислиш, че началник Алън е мъжът с вкус към млади жени в град, където е изчезнала друга млада жена?

- Така мисли онзи, който изпраща тези съобщения.

- Пълен си с изненади, а? Ще говорим с Алън. Ще вземем и заповед за обиск в дома му.

- Тя не е в къщата му.

Енгъл вдигна въпросително вежда.

- Съмнителните ангели - обясних аз. - Ако я държи Алън, значи е някъде другаде.

Енгъл се замисли за момент.

- Добре. Да имаш да кажеш още нещо, както си започнал да се разтоварваш от тайните?

- Само още едно: Алън се е обадил от телефонния ав​томат в бензиностанцията на Мейн в Линкълнвил снощи в 8,34 ч.

- Точно преди куп мъже с пушки да се изсипят в Пастърс Бей -рече Енгъл.

- Интересно ще е да разберем на кого е звънял.

- Да, нали? Знаеш ли, от теб би излязло добро ченге, ако не беше напуснал, ако бе имал нужната самодисциплина и способността да укротяваш егото си. Вместо това си се пре​върнал в наемник, който скрива информация и прави необ​мислени посещения.

В стаята влезе жена с конска физиономия, облечена в син анорак на ФБР, след която пристъпваше колебливо по-млад мъж с пистолет на кръста и вид на студент от някой скъп частен университет. Енгъл им кимна и се изправи. Устата му се сви в гримаса на мрачно недоволство, когато погледна надолу към мен.

- Би трябвало да си тръгнеш, докато още можеш, госпо​дин Паркър, преди някой да се е сетил да те арестува. Ти не се държа подобаващо тук. Никой от нас не може да се пох​вали с противното, но ти специално не направи нищо, за да подобриш своята репутация.

Не намерих за нужно да споря с него.

Началник Алън беше неоткриваем. Не отговаряше на джиесема и когато Енгъл посети дома му, придружаван от Гордън Уолш и двама полицаи от моторизираните части, там нямаше никого. Камионът му също не бе на алеята, така че регистрационният номер и описанието му бяха изпрате​ни както на местните, така и на щатските служби, а също и на полицейските управления на съседните щати, гранич​ните патрули и канадската полиция. Уолш посети блока в Линкълнвил заедно с жена от моторизираните части на име Абълина Форбс и Мери Елън Шрок призна, че се е срещала с Алън; най-напред каза, че е била на осемнайсет години, когато е започнала връзката им, но после, след кратък разми​съл, промени цифрата на седемнайсет. Форбс я попита дали е сигурна в това и тя отговори, че е сигурна, но и двамата с Уолш считаха, че продължава да лъже. Ала момичето се придържаше към историята си: Алън спрял кола, в която пъ​тувала тя, и се оказало, че алкохолът в кръвта на шофира​щия, двайсет и две годишен приятел на семейството ѝ, леко надвишава допустимата концентрация. Алън го освободил с предупреждение и предложил да я закара до дома ѝ, но вече не можела да си спомни датата, на която се е случило това. Връзката им започнала седмица по-късно. Попитаха я дали знае за други такива връзки на Алън, сега или в миналото; тя се разтревожи и отрече да знае. Очевидно и това бе лъжа. Когато ѝ зададоха въпроса дали Алън е споменавал пред нея Ана Кор, тя им каза да си вървят.

На вратата Форбс я посъветва да намери някого, който да се грижи за детето, защото, когато се върнат със заповед за арест, ще я закарат за разпити в Грей. Уолш влезе в ролята на доброто ченге, досещайки се, че млада жена като Шрок ще е по-склонна да се довери на авторитетен мъж, особено ако той е по-възрастен. Каза ѝ, че не са искали да ѝ създават не​приятности, обаче им се налага да говорят с Алън и тя трябва да им каже, ако ѝ се е обаждал. Напомни ѝ, че има изчезнало момиче, което в същия този момент може да е подложено на ужасни мъчения, че то навярно е много изплашено и е в смъртна опасност. Увери я, че единственото, което искат от нея, е да им помогне с каквото може.

Шрок се разплака. В края на краищата и тя самата бе още почти дете. Каза им, че когато е идвал при нея, Алън понякога е използвал нейния джиесем, за да се обажда и приема обаждания, но е изтривал номерата, преди да ѝ го върне. Шрок нямаше връзка с интернет, при нужда просто превишаваше телефонния си кредит. Когато каза, че Алън е използвал телефона ѝ предишния ден, Уолш поиска и по​лучи от мобилния оператор разрешение за достъп до номе​рата, с които е разговаряно. После Уолш отиде да направи кафе в кухничката, а Форбс се обади на Енгъл и го помоли да се заеме с въпросните номера под претекст, че федерал​ните могат да се доберат до нужната информация по-бързо от всеки друг. Докато седяха на неудобните мебели, пиеха евтино кафе и гледаха голите стени на неприветливия тъмен апартамент, бебето започна да плаче и не спря, докато Уолш не го взе, след което моментално заспа в ръцете му. Тогава Шрок призна, че за пръв път е имала сексуални контакти с Алън, когато е била на петнайсет години.