Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Прекарал си твърде много време в мрака, Мартин - ка​зах аз.

Пистолетът му трепна, след това падна.

- Името ми не е Мартин - промълви.

- Не ме интересува - отвърнах аз и го оставих на мрака.

Намерих Лони Мидас да лежи в крайпътна канавка. Не​говото тяло бе второто, което открих. Първото бе на ловеца, който избяга. Той лежеше само на няколко крачки от Мидас, зад първите дървета в гората. Лони беше застрелян отблизо в сърцето, ловецът - в гърдите и главата. Недалеч от тялото на ловеца беше захвърлен евтин пистолет „Колт Командър“ с матова повърхност. Пистолетът на самия ловец още беше в ръката му.

Седнах, опрял гръб в грапава кора, и чаках заедно с тях, докато не се появи светлината от юг.

И у най-лошите хора има мъничко до​брина, която може да ги унищожи.

Прекарах дълга нощ в полицейския участък на Пастърс Бей. Местният лекар, възрастен господин, който изглеждаше така, сякаш бе завършил медицина заедно със самия Хипократ, ме прегледа набързо и реши, че имам спукано тъпанче и леко мозъчно сътресение. Бих възразил срещу употребата на думата „леко“, но май не си струваше. Препоръчано ми бе известно време да не заспивам, ала тъй като имаше много въпроси и само ограничен брой живи хора, на които да бъдат зададени те, спането отпадаше като опция. Така нощта пре​мина в сутрин, а въпросите продължаваха. На някои можех да отговоря, на други не.

Понякога просто лъжех.

Нюхампшърската щатска полиция бе започнала да копае в двора на предишната къща на Рандъл Хейт още на съмване, вдигната под тревога от телефонно обаждане на Каръл, под​робностите по което бяха потвърдени от мен, докато опитвах да се оправя с въпросите за една съвсем различна поредица трупове. Не им отне много време да стигнат до блоковете, под които намериха Рандъл Хейт и майка му. Разлагането на телата в студената влажна почва било забавено от сапонификацията - останките им били обвити в нещо като восъчен слой, образуван от телесните протеини и мазнини. Прилича​ли на насекоми в стадий на какавиди.

После пристигнаха архивните дела от Северна Дакота и бе обърнато внимание на силната прилика между Уилям Лагенхаймър и Лони Мидас още като момчета.

Никога не научих истинското име на човека от ФБР, кой​то беше известен на Томи Морис и хората му като Мартин Демпси. Той изчезна от Пастърс Бей за броени часове и в последвалите доклади бе споменаван само като „операти​вен агент под прикритие“. Демпси ми остави допълнителни лъжи за изричане. Казах на Уолш, че не знам кои са двамата мъже, които се бяха намесили, за да спасят Демпси от хората на Оуени Фаръл. В бъркотията около всичко, което се случи и което продължаваше да се случва, не мисля, че му беше до тях. Възможно бе също така отговорът на този въпрос вече да е бил известен на Енгъл, който се вясна да послуша за малко и после отново изчезна; нищо чудно да беше решил, че истината само би усложнила и без това тревожната ситу​ация. Демпси бе жив само благодарение на намесата на Ейнджъл и Луис, а единственото нещо, което можеше да вгорчи още повече живота на Енгъл в момента, бе присъствието на мъртъв агент на ФБР в Пастърс Бей.

Накрая въпросите бяха временно прекратени. Лекарят се върна и ме прегледа отново. Даде ми още болкоуспокояващи и ми каза, че може би вече няма да ми навреди, ако поспя. Отговорих му, че така или иначе ще заспя, независимо дали го смята за препоръчително или не, защото не мога повече да си държа очите отворени, и че няма да съжалявам, ако не се събудя никога повече. Ако Енгъл не бе влязъл веднага след него, моментално щях да се свия на пода с якето за въз​главница. Вместо това събрах последните остатъци от енер​гия, за да остана с бистър ум.

Енгъл имаше изражение на човек, който съвсем малко е закъснял да продаде акциите си и е видял как цената им пада точно в момента, в който се е надявал да направи големия удар. Онова, което му беше останало, нямаше никаква стой​ност. Томи Морис бе мъртъв и всичко, каквото знаеше, си беше отишло заедно с него. Агентът му под прикритие беше извън играта и бе пръв кандидат за продължителна терапия. Ако главата не ме болеше толкова много, може би щях дори да го съжаля, но всъщност неговият агент под прикритие бе една от причините главата да ме боли. Тъй като той не беше наблизо, за да се сърдя на него, на драго сърце бях готов да прехвърля вината на Енгьл.

- Голяма касапница за разчистване - подех аз.