Джон Коннолли - Душа в пламъци

Тя заплака едва когато синът ѝ престана да се движи.

Докато Уолш наглеждаше госпожа Шей, аз вдигнах ка​пака и спуснах стълбата в килията. Госпожа Шей бе потвър​дила с кимване, че и тя, и синът ѝ имат ключове за всички ключалки, и използвах нейната връзка, за да освободя Ана от тъмницата ѝ. Ана се измъкна от дупката и излезе, примиг​вайки, в бледнеещата светлина на деня, после се нахвърли върху госпожа Шей. Лявата ѝ ръка отскубна кичур коса от главата ѝ, а дясната издълба четири дълбоки успоредни чер​ти по дясната ѝ буза, преди Уолш да успее да я отдръпне. Изведох Ана на двора и очите ѝ се спряха върху покритото тяло на Патрик Шей.

- Мъртъв ли е? - попита тя.

- Да.

Каза ми още нещо, но не можах да я разбера.

- Моля?

- Не я оставяйте там, долу - повтори тя. - Другото моми​че. Моля ви, не я оставяйте там.

- Друго момиче ли?

- Тя е в дупката - каза Ана. - Видях костите ѝ.

А госпожа Шей все още не казваше нищо и продължи да мълчи, докато не дойдоха да я отведат.

Всичко, което научихме впоследствие, бе навързано от онова, което ни каза Ана Кор, само по себе си резултат от дочути фрази, откъслечни изречения и думите, нашепвани й от Пат Шей, докато я опипвал по време на нощните си посе​щения. Той я бе отвлякъл от паркинга, използвайки предло​жилата му се благоприятна възможност.

Престъплението му е било улеснено от познанството с Ана, но когато полицаи​те разпитвали всички, майка му му осигурила алиби. Обаче му била ядосана, така казваше Ана. През онази първа нощ я бяха държали в къщата и тя ги бе чула да се карат.

„Човек не сере пред собствения си праг - така казала на сина си госпожа Шей. - Ще има въпроси. Ще я търсят.“

Но Пат бил преизпълнен от желание, защото другото мо​миче било умряло. Ана не знаеше името на момичето, нито откъде е, но те го били държали в килията доста време, годи​на, може би дори и малко по-дълго. Така действали те, така трябвало, защото Пат Шей имал потребности. Пат Шей ха​ресвал малки момичета и майка му намерила решение: няма да задиряш много момичета, защото ще те открият. Просто ще си хванеш едно и ще го използваш, докато не стане твър​де старо за твоите вкусове, и тогава ще си намериш ново. А другото момиче, онова, което е станало твърде старо? Ами, постъпваш с него по същия начин, както и с всичко остана​ло, което е остаряло и трябва да бъде сменено. Изхвърляш го или пък го заравяш.

Само че момичето беше умряло преди да му дойде време​то. Ана не знаеше как и защо. Госпожа Шей казала на сина си да почака известно време, да използва порно и каквото там трябва. Тревожела се, че това може да се превърне в схема на поведение и той да започне да оставя следи, които да водят към него. Затова държали момичетата толкова дълго време.

Но Пат видял Ана Кор и желанието преминало в дейст​вие.

Толкова силни били потребностите му, толкова силни.

Онази първа нощ той се опитал да я изнасили, но тя не спирала да се съпротивлява. Съпротивлявала се толкова силно, че го наранила, и то зле. Майка ѝ я била научила как да го прави, защото била живяла между насилници. Казала ѝ, че ако някога се стигне дотам, трябва да действа по най-жестокия и безмилостен начин, който може да си представи. Очите били най-подходящи, така казала тя. Целта ѝ е да го ослепи. Но Ана не можела да се доближи до очите на Пат, затова се насочила към следващото в класацията. Сграбчила и усукала тестисите му, забивайки нокти в тях, и го разкъсала там, долу, оставяйки го да пищи от болка. Майка му трябвало да му помогне да излезе от стаята, а Ана била наказана, като я затворили в дупката заедно с мъртвото момиче. Килията не била използвана от известно време и изолацията била лоша, но те искали да ѝ дадат да разбере, че е постъпила лошо и че лошите постъпки имат последствия. Пат Шей ремонтирал изолацията и докато работел, ѝ разказвал за всички онези неща, които щял да ѝ стори, когато оздравее, как щял да я из​насилва ден след ден, когато болката му премине, дори може би и до смърт, и след това щял да си намери друго момиче, защото винаги се намирали други момичета.

Но после се случило нещо. Когато слязъл да я нахрани последния ден, Пат бил разтревожен, но все пак намерил в себе си сили да я поизмъчи.

- Почти беше спасена, скъпа кучко - казал той. - Шефът беше дошъл и го заварих да души наоколо. Ако не се бях върнал навреме, кой знае? Може би щеше да се измъкнеш от тук. За малко, а, скъпа кучко. Съвсем за малко. Но пък шефът можеше да се присъедини към компанията, защото и той ги обича младички. Все едно, няма да разберем.