Джон Коннолли - Душа в пламъци

Попита ме какво ще правя сега, след като Рандъл Хейт бе „свалил от плещите си бремето на своето минало“, и аз отго​ворих, че бремето на Хейт едва ли може да бъде отхвърлено толкова лесно.

- Той е сърдит - казах аз.

- Защо?

- Защото мисли, че е оценяван по една-единствена лоша постъпка и не може да избяга от тази оценка.

- Но никой не е знаел какво е сторил, докато не е дошъл при теб и Ейми Прайс.

- Той е знаел. Хейт е каша от противоречия, бъркотия от самоличности. Единственото нещо, в което може да бъде сигурен за себе си, е, че е присъствал, когато Селина Дей е умряла, но при все това не е много наясно колко голямо е било участието му в случилото се.

- Той е част от социален експеримент - каза Уолш. - Като изключим това, че никой не е наблюдавал внимателно обек​тите, след като са били пуснати в джунглата.

Намерил бях примери и за други подобни опити, ала не бяха много. На учениците, убили невръстния Джеймс Бългър през 1993 г. в Англия, бе дадена нова самоличност след излежаване на присъдата, макар че единият от тях, Джон Венабълс, впоследствие бе осъден за притежание на детска порнография и бе върнат в затвора за две години. Съучаст​никът му в убийството Робърт Томпсън очевидно не беше създавал повече неприятности. На медиите е било забране​но да разкриват подробности за техните нови самоличности. Изглежда, че съдия Боуенс бе изпреварил своето време, предвиждайки проблемите, пред които ще се изправят Лони Мидас и Уилям Лагенхаймър, след като бъдат освободени. Но за жалост не беше предвидил психологическите труднос​ти при адаптирането към нова самоличност, особено след подобно тежко престъпление срещу дете, извършено, докато и те самите са били още деца.

- Ти, изглежда, много се интересуваш от Лони Мидас - казах аз.

- Двамата с теб вършим това от много време - отвърна Уолш. -Пъхнеш ли зад решетките човек, който е затаил зло​ба, той може би ще намери начин да потърси възмездие, след като бъде освободен. Щом получим архивните документи от Северна Дакота, ще научим повече за Мидас и тогава ще мо​жем да го приберем на топло или да го задраскаме от списъ​ка. Аз няма да оставя Валъри Кор да се люшка на вятъра с години, стига да е по силите ми. Искам дъщеря ѝ да бъде на​мерена, за предпочитане жива. Но в цялата тази работа има нещо съмнително и разказаното от Хейт днес потвърждава това. Някой си играе с всички ни, не само с Рандъл Хейт.

След това Уолш бе извикал да донесат сметката, но бе накарал мен да платя. Сега над нас се стелеше ноемврийски​ят мрак, пронизван от светлинките на мъртви звезди. Моят дядо знаеше това-онова за нощното небе и беше опитал да ми го предаде. По спомен успях да открия Водолей и Пегас, Риби и Кит, с Юпитер в центъра им. Под бледнеещия сърп на Луната ниско на източно-североизточния край на небето скоро щеше да се покаже Венера. С напредването на месеца тя щеше да става все по-малка и по-ярка, отдалечавайки се от нас и едновременно с това приближавайки се до Слън​цето. Астрономите в Нова Англия обещаваха този месец да се видят на два пъти метеоритни дъждове: от Тауридите на кометата Енке и Леонидите на кометата Темпъл-Тътъл [29] Тауриди и Леониди - метеорни потоци, движещи се в орбити око ло Слънцето. . Тауридите щели да бъдат по-ярки, Леонидите - по-много​бройни. Щели да напомнят на хората, които ги наблюдават, за неспирното бързо кръжене на Земята около Слънцето, за движението на нашата планета в космическото простран​ство и ако са достатъчно мъдри, за да го разберат, за собстве​ната им незначителност. Уолш вдигна поглед към нощното небе и потръпна пред неговата необятност. Желанието му да се напием и двамата не се беше осъществило, но трийсет и шестте часа без сън бяха изчерпали силите му и аз се бях примирил, че ще трябва да се разправям с него за ключовете от колата му.

- Тя е като една от онези звезди - каза той.

- Кой? Жена ти ли?

- Не, не тя. Не това имах предвид. Ана Кор е като една от онези звезди. Загубена е там някъде в безкрая и ние не знаем дали е жива или мъртва. Просто трябва да се надяваме, че светлината ѝ няма да угасне, преди да успеем да стигнем до нея.

- Имаш нужда да се прибереш вкъщи, Уолш. Искаш ли да те закарам?

- Твърде далече е. Ще спя в колата си. Впрочем, дори да бях в окаяно състояние, пак нямаше да се съглася ти да ме возиш. Не искам да бъда съпътстваща щета, когато съдбата те настигне.

- Знаеш ли, ти си поетично настроен полупиян. Харесвам това у теб.

- А ти не си толкова лош. Съжалявам за онова, което казах за дъщеричката ти в Пастърс Бей. Не беше хубаво. Беше... и аз не знам какво беше. Отчаяни приказки.