Джон Коннолли - Душа в пламъци

Чукането се повтори.

- Кой е? - извика, но нямаше отговор.

Отиде в кухнята. На заключената врата имаше стъкло, но отвън не се виждаше никой и сензорът за движение, който включваше нощем лампата над вратата, не се беше задей​ствал. Съжали, че няма пистолет, но законите за притежа​ние на оръжие бяха такива, че бе невъзможно да го купи без усложнения, а никога не бе имал причина да си го набави по втория начин. Остави бутилката и взе от рафта нож за обезкостяване. Погледна през кухненския прозорец и видя на полянката зад къщата силуета на момичето. Въпреки светлината на бледия полумесец то не хвърляше сянка, за​щото самото то едва ли бе нещо повече от сянка. Момичето вдигна дясната си ръка, направи му знак с показалеца и той се готвеше да отвори, когато друга фигура привлече внима​нието му.

Зад нея имаше мъж, той стоеше между двете върби в дъ​ното на градината, чиито почти оголени клони висяха тол​кова ниско, че очертанията им се сливаха с неговите и той приличаше на построение от кора, вейки и умиращи кафяви листа. Мъжът не помръдваше и Рандъл не можеше да види лицето му, но въпреки това знаеше кой е. В края на краищата и двамата имаха пръст в смъртта на Селина Дей.

Дръпна се от вратата. Момичето вече не се виждаше на полянката, но тропането се чу отново.

Чук-чук-чук.

Отново бе дошло пред вратата. Излез. Излез, излез, защо​то времето тече и е дошъл приятел, който винаги си очаквал да дойде. Не можеш да се скриеш от него, както не можеш да се скриеш и от мен. Бягството няма да ти помогне, вече не. Наближава краят, разплатата.

Чук-чук-чук.

Излез. Не ни карай да влизаме вътре, за да те вземем.

Чук-чук-ЧУК.

Той отстъпи заднишком в дневната и видя как фигурата на мъжа се появи до стъклото, с момичето до себе си, и как топката на вратата се завъртя - веднъж, два пъти, - но въ​преки това включващата се при движение лампа не светна. Рандъл взе телефона и опита да се обади в полицията, но по линията се чуваше само кух свистящ звук като от бурен вятър, брулещ голи върхари. Това не бе звукът на затворена линия. Телефонът все още работеше, само че беше свързан с някакво друго място - дълбоко, тъмно и много, много да​лечно.

Силуетите на мъжа и момичето изчезнаха. Линията се изчисти. Гласът на оператора, приемащ спешни обажда​ния, попита каква услуга му е нужна, но той не отговори. След няколко секунди върна слушалката и бавно се свлече на пода. Момичето можеше да влезе. То не се нуждаеше от врати и прозорци. Защо не влизаше?

Отговорът бе, че момичето си имаше нов приятел, спе​циален приятел.

И Рандъл видя на нощното небе да блещукат отдавна мъртви звезди.

Ние съшиваме

всевъзможните твои грешки.

Ние съшиваме

лицето на майка ти.

Ние ще ти ушием ново лице.

Няма да бързаме.

„Мъртвите момичета говорят в един глас“,

Нямаше нужда да ми бъде напомняно, че този ден трябва да следя Алън, но когато се събудих, на телефона ми бе оста​вено, за всеки случай, ново съобщение. То гласеше:

НАЧАЛНИК АЛЪН ПЕДОФИЛЪТ ДНЕС Е РАЗГОНЕН ПЕС

В гърлото си усещах вкус на бира и въпреки че бях спал непробудно цялата нощ, не се чувствах отпочинал. Дълго време след смъртта на Сюзън и Дженифър не бях близвал алкохол. Никога не съм бил алкохолик, но прекалявах с ал​кохола и пиех в нощта, когато загинаха те. Човек не се изба​вя лесно от подобни асоциации. Сега пиех по една бира от време на време или чаша вино, но общо взето, бях загубил вкуса си към едното и другото в големи количества. Уолш далеч бе надминал моята консумация предишната вечер, ала все пак бях пил повече, отколкото бях свикнал, и сега черни​ят дроб и главата ми протестираха.

Проверих при Ейнджъл и Луис, но автомобилът на Алън още не бе напускал алеята му. Проследяващото устройство на камиона бе направено по подобие на друго, което по-рано бе лепнато на моята кола. Движенията на превозното сред​ство се картографираха на компютър, като се използваше съ​щата технология, която определя координатите за водачите, използващи джипиес устройства. Предимството бе, че няма​ше нужда да се поддържа непрекъснат визуален контакт с проследяваното превозно средство, но в нашия случай това предимство малко се обезсмисляше от необходимостта не само да се установи къде отива Алън, но и с кого се среща.

През ранната част от сутринта Алън не направи нищо ин​тересно. Показа се едва малко преди десет часа, и то само за да извади верижен трион и да окастри няколко дървета в двора си. Работи докъм обед, като наряза окастрените клони на дърва за горене и ги нареди да съхнат. Ейнджъл го наблюдаваше от гората наблизо, премръзнал и отегчен. В един идеален свят бихме могли да следим и джиесема на Алън, но това бе сложна работа и имаше смисъл само при условие, че ако върши нещо нередно, ще е достатъчно глу​пав да прави свързаните с това обаждания по собствения си регистриран телефон. Ако наблюдението през целия ден не разкриеше нищо, това щеше да е една от останалите възмож​-ности, на които бихме могли да се спрем, но се надявах, че няма да е необходимо. Ако в анонимните съобщения имаше някаква истина, всички контакти, които би установил Алън, щяха най-вероятно да бъдат лични, а не електронни. По ня​кое време, свежо избръснат и с чисти дрехи, Алън се качи в камиона, отиде в Пастърс Бей и тогава преследването му започна на сериозно.