Джон Коннолли - Душа в пламъци

Докато Ейнджъл навиваше полиетиленовата постелка, на която беше лежал, чудейки се как животът му бе стигнал до този момент, а Луис проследяваше движението на Алън от топлата си кола наблизо, аз се разправях с Ейми Прайс, коя​то се беше обадила да ми каже за оставеното на телефонния ѝ секретар съобщение от Рандъл Хейт. Отбих се в офиса ѝ по пътя към Пастърс Бей: ако и когато Алън се срещнеше със своето „коте“, исках да бъда наблизо.

Тази сутрин нямаше понички и кафе. Ейми се готвеше за изслушване във връзка с пускането под гаранция на Мери Бордън, жената, която се беше опълчила с чук срещу несекващия физически тормоз от страна на съпруга си.

- Бордън ли? - рекох аз. - Така ли се казва? Слава богу, че не е пречукала майка си. [31] Жена със същото фамилно име, Лизи Бордън от Фол Ривър, Масачузетс,

- Да не мислиш, че си първият, който си прави тази шега?

- Вероятно не съм. Какво ще кажеш за Рандъл Хейт?

- Той вече не е мой проблем. Или си търси нов адвокат, или ще бъде сам, когато седне пред детектора на лъжата.

- При положение, че ще приеме да го направи.

- И преди всичко, че би имало някаква полза от теста. Щатските експерти са добри, но не обичат да изстрелват въ​просите си наслуки. Трудно е да се каже каква друга полза може да има от полиграфа, освен да се постигне известен напредък в окончателното елиминиране на Хейт като запо​дозрян, ако са останали още съмнения след изказването на Алън вчера. Май Рандъл спечели време да си поеме въздух. Браво на него.

- Изглежда, не съжаляваш много, че губиш клиент.

- Не знам какво повече бихме могли да сторим за него. Не съм прекарала всичките онези години в юридическия фа​култет, за да обезпечавам нечия охрана, като жонглирам с моралните и правните си задължения. Освен това не го ха​ресвах, макар да прикривах чувствата си по-добре от теб. От него ме побиваха тръпки. Прати ми сметката за изгубеното си време и аз ще я уредя.

- Тъкмо затова съм дошъл.

- Да не си вдигаш тарифата? Бяхме се споразумели.

- Не, ти реши, че сме се споразумели. Тарифата ми не беше посочена в договора, който ми даде да подпиша. Мно​го си доверчива за адвокат.

- Ти си скрит моралист, но дрехата на циник ти седи добре. Знаех си, че ще съжалявам, задето те оставих да гово​риш, но давай. Слушам те.

- Ясно ми е, че вече не съм на работа, но имам нужда от малък бонус. Само разноските, моите и на Ейнджъл и Луис.

- Твоите мога да си ги позволя. За техните не съм сигурна.

- Ще ги държим в разумни граници.

- За колко време?

- Няколко дни.

- И защо да го правя?

- Защото си любопитна какво е скрил от нас Рандъл Хейт и какво прави в свободното си време Кърт Алън, и защото не е изключено отговорът за изчезването на Ана Кор да е някъде в тази бъркотия.

- Може просто да предадеш онова, което знаеш, на по​лицията.

- Бих могъл, но всичко, с което разполагам, са няколкото анонимни текстове за Алън и моето ненаситно любопитство за подробностите от живота на другите хора. Освен това така е по-интересно и по-удовлетворяващо.

- Ще ти дам два дни. И искам разписки. И нито цент по​вече от петстотин долара без предварително одобрение. И ако някой попита или те хванат да вършиш нещо нередно, ще отрека, че сме водили този разговор.

- А ако открием нещо полезно за ченгетата?

- Можеш да им кажеш, че съм направлявала всяко ваше движение с твърда, но нежна ръка.

- Казано по този начин, звучи мръсно.

- Мръсно е - заключи тя. - И то не в добрия смисъл на думата.

Продължих към Пастърс Бей и пътьом проведох няколко телефонни разговора. Хейт беше казал, че Лони Мидас има по-голям брат, Джери, но аз не бях успял да открия ника​къв Джери Мидас в Дрейк Крийк или в неговите околности. Нито пък номер на социална осигуровка, свързана с Дже​ри Мидас и направена в Северна Дакота. Вероятността да успея бе малка, още повече че беше неделя, но се обадих в полицейския участък на Дрейк Крийк. След забавяне, по време на което слушах същите няколко такта от „Канон“ на Пахелбел, свирени отново и отново на нещо, което звучеше като детски ксилофон, бях свързан с шериф Дъглас Пек. Ше​риф Дъглас Пек се споменаваше в някои от вестникарските статии след убийството на Селина Дей. След изминалите от​тогава три десетилетия можеше да се предположи, че или е започнал много млад, или борбата с престъпността в окръга е семеен бизнес.

- Мога ли да ви помогна, господине? - каза той.

- Казвам се Чарли Паркър. И съм частен детектив в Мейн.

- Моите поздравления. - Не добави нищо, което говоре​ше, че шериф Пек е човек с чувство за хумор, макар и саркастично чувство за хумор..