Джон Коннолли - Душа в пламъци

Той се ухили и ми показа среден пръст: обслужване на клиента по мейнски.

- Между другото, казвам се Дани.

- Чарли Паркър. Не мисли, че това ни прави приятели.

Прелистих някои от книгите с меки корици на лавицата.

Надписът над тях ги определяше като „внимателно използ​вани“, но имаше пенсионирани проститутки, които бяха из​ползвани по-внимателно. Някои от тях бяха достатъчно ста​ри, за да има по тях отпечатъци от палците на Какстън [32] Уилям Какстън (1422-1492), английски търговец, дипломат и писател, считан .

Вратата се отвори и влезе госпожа Шей, следвана от своя син Патрик, който пристъпваше кротко след нея. Двамата изглеждаха така, сякаш се бяха облекли за черква.

- Дани, приготви ли онази поръчка за големите сандви​чи?

- Разбира се, госпожо Шей, почакайте само минутка.

- Ще ни трябват и две айскафета и толкова от онези по​нички, колкото успееш да събереш в плик.

Дани сложи каната за кафе да се пълни и хукна да изпъл​нява нарежданията на госпожа Шей.

- Аз съм резервните ѝ две ръце - каза Пат. - Дори ме нака​ра да ги изчистя. - И ми ги показа, за да се уверя.

- Безупречно чисти са - отвърнах. - Отчасти.

- Не разговаряй с непознати, Пат - скара му се госпожа Шей. -Господин Паркър, ще се присъедините ли към нас за обед? - Ала го каза със суха усмивка.

- Надявам се не, госпожо Шей. Всичките курабийки ли свършиха?

- Сега работя толкова дълго, че нямам време да ги пека. За радост на Дани. Знаете ли, че този бизнес е негов? Преди трябваше да се задоволяваме с онова, което може да се купи от магазина.

Повдигнах вежда към Дани, който тъкмо се беше върнал е поднос завити в пластмасово фолио сандвичи и търсеше плик за поничките.

- И после се появи той и започна да ми разправя, че мениджърството не му позволявало да пуска депресираща му​зика.

- Мениджърството не я позволява. Фенът я иска, но ме​ниджърът държи да остане в бизнеса.

Госпожа Шей връчи подноса със сандвичите на Пат, сло​жи на купа и половин дузина бутилки айстий, подписа смет​ките за всичко и пое сама плика с поничките. Аз им държах вратата, докато излязоха.

- Бай-бай, засега, господин Паркър - каза тя. - Не си на​вличайте неприятности.

- Добър съвет - рече Пат.

Отидох до прозореца да погледам света и станах свиде​тел на странен момент. Група млади момичета се мотаеха пред магазина за хранителни стоки. Бяха на възраст около четиринайсет-петнайсет години и на път да се превърнат в прекрасни млади жени. За жалост още не бяха достигнали този стадий, така че се постарах да намеря нещо друго за зяпане.

Началник Алън като че ли не страдаше от подобни скру​пули. Той седеше в камиона си от другата страна на улицата, пийваше си газирана вода и оглеждаше телата на момичета​та. Едно от тях си бе купило списание и останалите се бяха скупчили около него, кикотеха се и сочеха нещо. Момиче​тата не забелязваха Алън, обаче госпожа Шей го забеляза. Видях как го засече, него и посоката на погледа му. Когато госпожа Шей и синът ѝ пресякоха улицата, тя разгони мо​мичетата.

- Хей, деца, вървете да си гледате работата. Струпали сте се на пътеката като кокошки.

Момичетата тръгнаха на изток по „Мейн Стрийт“. Алън включи двигателя и потегли. Госпожа Шей хвана вратата на общината и направи път на сина си, извила врат да проследи движението на камиона, преди да влезе след него.

А аз се запитах колко добър бе правописът на госпожа Шей.

Уолш позвъни, докато довършвах кафето си.

- Сега твой поръчител ли станах? - поде той. - Какво ми​слиш, че правиш, като даваш името ми на селски шерифи като на свой човек за връзка?

- Надявам се да си казал хубави неща за мен.

- Току-що получих съобщението. Не съм му се обаждал.

- Знам, че на това изречение му се губи едно „все още“. Все още не си му се обаждал.

- Може изобщо да не му се обадя.

- Дори след всичко, което направих за теб? Как е главата ти?

- Изненадващо бистра и неангажирана. Не си спомням всичко от снощи, но помня, че ти казах, че няма да видиш за​секретените документи, и ето че си решил да си изпробваш късмета в Северна Дакота. Просто не знаеш кога да спреш.

- Интересува ме братът на Лони Мидас. Не мислех, че засекретените архиви имат някакво отношение към него.

- Търсиш брат му, защото мислиш, че може да знае къде е. Лони Мидас е обектът на тези засекретени архиви.

- Хайде Уолш, просто искам да поговоря с брат му. Ако той ме отсвири, ще имаме онова, което е в документите, за да продължим.