Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Аз ще имам онова, което е в документите. Ти няма да имаш нищо.

Направих се, че не чувам.

- Ако брат му знае нещо, ще го споделя с теб и ти ще напреднеш. Значи или ще спечелиш, или ще останеш където си, но нищо няма да загубиш. Хайде, обади му се.

В другия край на линията се възцари тишина.

- Снощи заплаши ли ме някаква келнерка?

- Закани се, че ако продължаваш да я ядосваш, ще нахра​ни катериците с твоите орехи.

- И на мен ми се струва, че имаше такова нещо.

- Освен това каза да намерим Ана Кор.

- Май си спомням и това. Мамка му. - Уолш се замисли за момент. - Енгьл каза, че ще ти бъде направена услуга за случая на Рандъл Хейт, но не може да е това. Твърде близко е. Ние издирваме Джери Мидас, не искам да ни се мотаеш в краката. Остави това. Разбра ли?

- Да, разбрах. - И наистина бях разбрал. Той нямаше да се обади на шериф Пек.

- Добре - каза Уолш. - Още веднъж благодаря за возене​то снощи.

- De nada [33] За нищо (исп.). — Бел. прев. .

- Вярно. Mas tarde [34] По-късно (исп.). — Бел. прев. .

Той затвори. В кафенето имаше безплатна безжична връзка с интернет, така че отворих лаптопа и прегледах ко​пията от вестникарските материали за убийството на Селина Дей. „Бийкън енд Експлейнър“ продължаваше да излиза. Намерих телефонния номер и се свързах с издателя, мъж на име Евърет Данинг IV. Оказа се, че и вестникът, както поли​цията, беше семеен бизнес, само че Данинг бе малко по-отзивчив от шерифа. Не можа да ми каже много, но потвърди, че Лони Мидас наистина има по-голям брат на име Джери, обаче това не било кръщелното му име.

- Кръстен е Нейъм Джеремая Мидас, на пророците [35] Наум и Йеремия. - Бел. прев. - ка​за Данинг. - Ето какво получаваш, когато имаш за баща ре​лигиозен фанатик. По-малкият му брат се отървал по-леко, главно защото дори старият Ерик Мидас не бил толкова за​слепен, че да не види колко пъти първородният му син е въ​вличан в сбивания заради своето име. Кръстил Лони на своя баща, Ленард, и останал верен на Библията само с второто име, Амос. Не ме питайте как Ленард е станал Лон вместо Лени, макар според мен причината да е в наличието на още двама Ленардовци в училището, които е трябвало да бъдат различавани по някакъв начин. Джери Мидас се отърва от „Нейъм“ много рано, или поне се опита. Той беше няколко години по-напред от мен в училището, но помня, че доста дълго носи това име.

- Джери Мидас още ли живее в Дрейк Крийк?

- Не, тук не остана вече нито един Мидас.

- Да имате някаква представа къде може да е отишъл?

- Никаква.

Благодарих му. За отплата му описах обстановката около случващото се тук, но внимавах да не навлизам в подроб​ности, казах му само, че някогашният Уилям Лагенхаймър сега живее в Мейн. Обещах му, че ако в някой бъдещ момент стане възможно да му разкажа повече, ще го сторя.

Пет минути по-късно, благодарение на чудесата на Гугъл, вече бях открил Джери Мидас.

Оказа се, че Джери Мидас от малък е имал влечение към рисуването. Започнал да скицира като ученик и насочил та​ланта си към илюстрирането на книги, графичния дизайн, а през последните две десетилетия и към компютърните игри, като рисувал начални портрети и декори за компаниите, кои​то се гордеят с дълбочината и красотата на своите виртуални светове. Известен бил на онези, които го търсели заради не​говите умения, като Н. Д. М., или като „Нейт“, защото така подписвал творбите си. Всичко това научих лично от него, когато най-сетне го открих в Сан Матео, Калифорния, след като първо ми се наложи да убеждавам жена му да ми позво​ли да говоря с него. По линията гласът му звучеше дрезгаво, сякаш му беше мъчително да говори.

- Рак на гърлото - каза той. - В ремисия съм, но работата е лоша. И знаете ли какво? Никога не съм пушил. Дори не пия много. Винаги казвам това на хората, защото си правят погрешни изводи.

- Ще гледам да не ви карам да говорите дълго.

- Е, много мило от ваша страна, но имаше време, когато се тревожех, че изобщо няма да мога повече да говоря. Не мисля, че опасността е отминала. Съпругата ми казва, че сте частен детектив и искате да говорите с мен за брат ми?

- Точно така.

- Защо?

- Довчера работех за Уилям Лагенхаймър.

От другия край на линията се чу възмутено покашляне.

- Е, това е име от миналото. Малкият Уилям. Лони ми беше казал, че той мразел да го наричат Били, винаги насто​явал на Уилям. Не знам защо, просто беше така. Естестве​но, всички му викаха Били, само за да го видят как пламва. - Той изхриптя и дъхът му сякаш заседна в гърлото. - По дяволите.