Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Защо са тормозели Уилям? - попитах.

- Беше тъп. Не, не е това. Беше много умен, но имаше някакви смущения. Трябваше да полага извънредно големи усилия в училище, за да разбере думите и цифрите. Те се объркваха в главата му. С какво се занимава сега?

- Счетоводител е - отвърнах, думите се изплъзнаха от ус​тата ми, преди да разбера, че ги казвам.

- Счетоводител? Е, това вече е постижение. Май хората наистина се променят, защото Били Лагенхаймър не може​ше да събере две и две.

Луис и Ейнджъл започваха да стават нетърпеливи. Сле​денето на хора не беше между нещата, в които бяха добри. Те предпочитаха по-динамичната страна на своята работа. Алън, изглежда, беше решил да се занимава само с най-прозаични неща, както можеше да се очаква от човек, който е работил дълги часове без почивка и сега трябва да навакса с всекидневните дейности по поддръжка на домакинството, което правеше задачата им още по-досадна. Посети банка в Рокпорт и железария. Отби се в магазин за закуски да си купи сандвич, после отиде да попълни запасите си с евтини домакински принадлежности и още по-евтини хранителни продукти от магазин с намалени цени, докато Ейнджъл се влачеше подир него с кисело изражение. Толкова бе отег​чен, че му отне цяла минута, докато забеляза, че Алън спря на пътеката за памперси и добави пакет „Джъмбо“ към кон​сервираните храни и пилешките разфасовки, които вече бе сложил в количката, след което добави и вид детска храна с азиатски произход, която трябваше да се проверява за фор- малдехид и парчета стъкло, преди да се даде на детето.

Ейнджъл заряза своята кошница, в която бе сложил бис​квити със зацапана търговска марка и кафе с изтичащ срок на годност, и се върна в колата. Луис опитваше да се успо​кои отново с Арво Пярт, когото Ейнджъл изключи веднага щом затвори вратата след себе си. Той беше решил, че пър​вото нещо, което ще стори, когато се възкачи на трона на световното господство, ще е да насочи целия ядрен арсенал на Америка към Естония, ако тя не му предаде Арво Пярт.

- Ти изключи Пярт - каза Луис.

- Как разбра? Впрочем забрави за това. Погледни.

Алън излизаше от магазина с пълна догоре количка.

- Познай какво има в пликовете? - каза Ейнджъл.

- Евтини боклуци.

- Евтини бебешки боклуци.

Интересът на Луис едва-едва надхвърляше границите на безразличието.

- Така ли?

- Вълнуващо, а? На това хората от занаята му викат ниш​ка.

- Нека те изпреваря, Шерлок. Мислиш, че той няма дете.

- За което да знаем.

- Аз пък мисля, че той има сестра.

- За която не знаем.

- Точно така. И може би тя има дете.

Част от ентусиазма на Ейнджъл се изпари, но той се съвзе бързо и предложи бас на един долар, че Алън няма сестра. Луис прие и се обзаложи на още десет, че това няма да раз​движи нещата, както и че денят няма да стане по-вълнуващ. Обаче в случая той бе този, който щеше да олекне с единай​сет долара в края на деня.

Алън стигна до ограден от гора блок в северните покрай​нини на Линкълнвил. На паркинга му имаше три коли, нито една на по-малко от десетилетие. Пердето на първия етаж помръдна, когато се нареди до тях. След миг на вратата из​лезе момиче. То бе много слабо, носеше твърде голяма ро​зова мъжка риза и избелели дънки. Косата му беше черна и пусната свободно, така че скриваше нежното му лице, но не и това колко младо бе то. Краката му бяха боси, в дясната му ръка димеше цигара. Алън извади повечето пликове от багажника на колата, взе ги със себе си и отиде да поздрави момичето. То се повдигна на пръсти да го целуне, обви ръце около врата му, устата му беше широко отворена, когато се притисна към него. Ейнджъл и Луис ги наблюдаваха от една пряка разстояние през пролуката между две съседни къщи.

- Сестра му - каза Ейнджъл.

- Много са близки - рече Луис. - Обади се на Паркър.

Собственик и мениджър на сградата бе компания, нарече​на „Ъсент Пропърти Сървисис, Инк.“. Една от колите, „Субару“ 1997 г., бе регистрирана на името на някоя си Мери Елън Шрок. Мери Елън Шрок бе на деветнайсет години и десет месеца. По-нататъшното търсене показа, че преди три​найсет месеца Мери Елън Шрок бе родила дете, момиче, Съмър Мерилин Шрок. Мери Елън Шрок бе отказала да назо​ве бащата и той не фигурираше в акта за раждане. Казах на Ейнджъл и Луис всичко това, когато седнах отзад в колата им, наблюдавайки блока.

- От каква възраст съгласието на момичето се взема под внимание в такива случаи? - попита Ейнджъл.

- От шестнайсет години, обаче ако тя е под осемнайсет, а мъжът е над двайсет и една, е сексуално насилие над ма​лолетна.