Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Значи всичко това е законно.

- Да, когато детето е заченато, е било законно, но съвсем малко преди това е щяло да бъде разглеждано като престъ​пление. Обаче няма как да се разбере кога Алън е започнал да се среща с нея.

- Ако приемем, че той е бащата.

- Което и приемаме - казах аз.

- Защото той е бащата - допълни Ейнджъл.

Алън ми бе казал, че е разведен от година, но бракът му беше свършил известно време преди това. Може би съпру​гата бе разбрала за връзката му или пък Алън бе почувствал нужда да си признае, след като момичето е забременяло. Той бе полицейски началник в малък град, печелещ достатъчно, за да издържа себе си и жена си, но без да си позволява нищо, което дори да напомня лукс. Не е било възможно да скрие парите, които е трябвало да дава на майката, а тя явно не живееше с родителите си, което означаваше, че е тряб​вало да се грижи за нея и за детето. Да признае или да бъде разобличен: не е имал особено голям избор. Жена му, дали от съжаление или от желание час по-скоро да се избави от прегрешилия си съпруг, бе позволила мълчанието ѝ да бъде купено, оставяйки Алън с извънбрачно дете, със зависима​та от него майка и с работа, от която печели колкото едва да държи главата си над водата. Но ако някой разбереше за детето и най-вече за възрастта на майката, той щеше да за​губи работата си и щеше да бъде принуден да отговаря на неудобни въпроси за възрастта на момичето към началото на връзката им. Дори и всичко да бе започнало след като тя е навършила осемнайсет години или пък той да бе успял да я накара да каже така, репутацията му щеше да е съсипана, независимо дали в договора му с полицейското управление в Пастърс Бей е включена клауза за нисък морал, или не.

Но някой беше разбрал за младата му приятелка и съдей​ки по онова, което бях видял пред кафене „Халоуд Граундс“ същата сутрин, вече се досещах кой може да е той. Би било трудно да скриеш нещо от госпожа Шей, тя правеше впечат​ление на жена, която знае цената на събраната скрита инфор​мация в малък град. И положително искаше да запази своята работа, а разтръбеше ли подробности от личния живот на своя началник, това неминуемо щеше да накара неговия на​следник на поста да намери претекст и да се откаже от ус​лугите ѝ още докато може да стори това, без да излага упра​влението на риска от съдебна намеса. В края на краищата никой не обича издайниците. По-добре беше информацията да се подаде анонимно, когато се появи такава възможност. Изчезването на Ана Кор бе дало както възможността, така и импулса замисълът да бъде осъществен. Фактът, че Кърт Алън имаше млада любовница, не означаваше непременно, че е педофил. Нито пък че е свързан с онова, което се бе слу​чило с Ана. Ала не изглеждаше никак добре.

- Какво правим сега? - попита Ейнджъл.

Но аз не внимавах. Опитвах се да открия майката на Уилям Лагенхаймър в Бърлин, Ню Хампшър, използвайки връзката с интернет по джиесема. Джери Мидас бе казал, че госпожа Лагенхаймър е купила -а не наела - къща в Ню Хампшър, и предполагах, че къщата трябва да е била близо до изправителната институция в Бърлин. Имотният регистър се намираше в Ланкашър, Ню Хампшър, но не приемаше ис​кания за справки по интернет или по телефона. Справките се правеха само лично и това нямаше как да стане преди от​варянето на регистъра в понеделник сутринта. Обадих се в дома на един брокер от Доувър, когото познавах, и го помо​лих да направи имотна справка за Мерибет Лагенхаймър в Ню Хампшър, най-вероятно в района на Бърлин. Мат обеща да ми отговори след няколко минути.

- Хей, още веднъж: какво правим сега? - каза Ейнджъл.

- Снимахте ли го с момичето?

- Да не сме идиоти? Разбира се, че го снимахме.

- Тогава продължете да го следите, когато си тръгне. Как​вото и да е направил, или да не е направил, мисля, че вре​мето му като шериф изтича. Щом се прибере благополучно в дома си, вече ще можем да говорим за изпращане на имейл със снимки на Гордън Уолш от Централното следствено уп​равление в Мейн.

Дадох им имейл адреса на Уолш по памет, в случай че се наложи да го алармират по-рано.

- Когато приключите с Алън, искам да наглеждате Рандъл Хейт.

Телефонът ми даде сигнал. Мат бе успял. Вече разпола​гах с адрес на М. Лагенхаймър в Горам, Ню Хампшър, в края на националния парк Уайт Маунтън. Нямаше телефонен но​мер, свързан с имота.

- Трябва да вървя - казах им аз. - Ще се върна след пет- шест часа. Помнете: първо Алън, после Хейт.

- Мислиш, че Хейт може да е в опасност ли?