Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Не точно, мисля, че може би ще избяга.

Пътят до Горам беше три часа, но го взех за около два и половина, като намалявах скоростта само докато минавах през градовете. След като оставих Грей зад гърба си и поех на запад по път 26, движението, общо взето, бе слабо. Големите влекачи, превозващи трупи в неделя, поемаха в южна посока, а когато отминах Саут Парис, изчезнаха и по-голе​мите стандартни камиони.

Въпреки живописното му разположение в Уошингтън Вели никой не би сбъркал Горам с някой друг необикновено красив град. Той изпълняваше ролята на северна врата към Уайт Маунтънс, така че есен печелеше от ловците, през зи​мата от сноумобилите и ентусиастите на зимните спортове, а през лятото от тълпите рафтьри и катерачи и от кьмпингуващите в горите. В града имаше два-три прилични ресторан​та, няколко закусвални и пицарии и куп капанчета за бързо хранене в северния му край, откъдето тръгваше пътят на север към Бърлин и към затвора, от който се бе появил Рандъл Хейт. За разлика от Берлин, в тази част на света Бърлин се произнасяше с ударение на първата сричка, син град със силно френско влияние въпреки името си. Доскоро това кът​че от щата миришеше много лошо заради производството на хартия, също както навремето град Линкълн в Мейн, който и досега наричат по инерция „Вонящия Линкълн“, но голя​мата фабрика за хартия в Бърлин беше съборена едва през 2007 г. и това бе тежък удар за местната икономика. Без Се​верната щатска изправителна институция градът щеше едва да се държи на крака и да чака съдията да прекрати мача. Икономиката на затвора бе избавила Бърлин и околностите му. Присъствието му може и да се отразяваше зле на духа, но бе спасение за финансите на града.

Мерибет Уилсън Лагенхаймър бе купила къща на Литъл Понд Лейн, която бе на два-три километра северно от града и от нея се стигаше лесно с кола до затвора. Справката в интернет показа, че към момента всички данъци са плате​ни и няма просрочени вноски за къщата. Както нямаше и телефон, свързан с адреса на Литъл Понд Лейн, нито пък в някоя от базите данни, до които имах достъп, бе регистриран номер на джиесем, за който да са изпращани сметки на този адрес. Фирмите за комунални услуги като че ли изобщо не бяха обслужвали имота. Нямаше никакви сметки за нафта, газ или електричество. Госпожа Лагенхаймър нямаше кре​дитна карта и банковата ѝ сметка сякаш беше замръзнала, обаче данъчните ѝ задължения към града бяха платени. Не можах да открия смъртен акт на името на Мерибет Уилсън Лагенхаймър. Опитах на Мерибет Уилсън и Мерибет Лаген​хаймър и получих някакви резултати за първото име, но и двете жени, които бяха починали в интересуващия ме пери​од след 2000 г., бяха на възраст между трийсет и четирийсет години, така че не влизаха в сметката. Изглежда, майката на Рандъл Хейт беше абсолютна отшелничка. Може би жи​вееше напълно откъсната от околния свят, скрита в своята бърлога в Горам с генератор, ловна пушка и затаен гняв към Обединените нации.

Рандъл Хейт бе казал, че вече не е във връзка с майка си. Динамиката на семействата никога не спираше да ме из​ненадва, но ми се виждаше странно, че жена, която е била толкова привързана към сина си, че се е преместила чак в другата половина на страната, за да е близо до него, може да е била отхвърлена от същия този син на стари години. Обаче не бе невъзможно и ако Джери Мидас бе прав, пси​хиката на Мерибет Лагенхаймър бе увредена непоправимо от престъплението на сина ѝ и неговия престой в затвора впоследствие. Ако наистина бе опитала да възобнови вза​имоотношенията си с него, започвайки от момента, в който са били разделени - тя, майката, той, нейното малко момче, - присъствието ѝ може наистина да се бе сторило на сина ѝ, вече зрял мъж, задушаващо до степен на нетърпимост.

Но имаше и друга възможна причина за мълчанието на госпожа Лагенхаймър. Дискалкулия: така се наричаше оно​ва състояние, което ми беше описал Джери Мидас, по-малко известна форма на дислексията [36] Смущение в способността за четене. - Бел. прев. , свързана с числата. Има​ше стратегии за справяне с нея и при наличието на време и окуражаване беше напълно възможно засегнатият да развие способностите си дори в системата на затворите, но да ги усъвършенства дотолкова, че да започне да си изкарва пре​храната с умението да борави с числа, ми се струваше слабо вероятно. Докато пътувах на запад, картината започна да ми се изяснява.

Когато поех на север от Горам, сравнително ясното небе от последните дни изведнъж се покри с тъмни облаци. От​към север се задаваше буреносен атмосферен фронт и прог​нозите бяха за наводнения в низините. Говорих с Луис и Ейнджъл, но Алън още не бе напуснал дома на приятелката си. „Началник Алън е разгонен пес.“ Странна фраза. Всеки път, когато размишлявах над нея, чувах женски глас да я произнася и се сещах как госпожа Шей бе разгонила моми​четата като гълъби и какъв поглед бе хвърлила по посока на своя работодател. Но „коте“? Жена като госпожа Шей би ли използвала тази дума?