Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Лагенхаймър живее под друго име в щата Мейн. Тук из​чезна едно момиче. - Беше повече, отколкото възнамерявах да му казвам за Хейт, но нямах голям избор.

- Четох за това, струва ми се. Ана някоя си.

- Ана Кор.

- Необикновено име. Дори иронично.

- Защо?

- Това е гръцки диалектен вариант на Персефона. Персефона била дъщеря на Зевс и Деметра, която била отвлечена от Хадес в подземното царство. Ползите от едно аматьорско класическо образование - ще кажете вие. И как се вписва Лони във всичко това? На него ли се опитват да лепнат от​вличането?

- Когато момичето изчезна, Лагенхаймър имаше за себе си същите опасения, които вие току-що изразихте за брат си. Мислеше, че миналото му може да стане причина да бъде заподозрян в престъпление, което не е извършил, затова раз​кри истинската си самоличност пред полицията, което озна​чава, че им разказа и за Лони. Ако още не са се свързали с вас, скоро ще го направят.

- Но вие ме открихте пръв.

- Това ми е работата.

- Може би полицията трябва да ви използва, за да откри​ете онова момиче.

- Проучването ми е неофициално, но е със същата цел.

- Ако ме питате къде е Лони, не знам. Не съм чувал нищо за него от много години, от времето непосредствено след ос​вобождаването му от затвора, и беше само едно телефонно обаждане, за да ми съобщи, че е жив и навън. От първия си затвор ми пишеше и аз понякога му отговарях, пращах му картички за Коледа, но никога не сме били близки. Разби​рахме се добре, но разликата в годините ни беше голяма.

- Не се ли чувствахте длъжен да го покровителствате като негов по-голям брат?

- Да покровителствам Лони? Лони нямаше нужда от про​текция. Другите се нуждаеха от протекцията на Лони. Той беше буйно момче. Но когато уби онова момиче...

Мидас замълча. Изчаках.

- Той беляза всички ни, разбирате ли? Фамилното ни име се свързваше с престъплението. Затова се опитах да го сведа до една буква. Предполагам, че през всичките тези години съм се крил от семейството си, от себе си, дори от Лони.

- Но родителите ви са останали в Дрейк Крийк?

- Баща ми беше заблуден фанатик, а майка ми живееше в сянката му. Грехът на Лони бе кръст, който баща ми можеше да носи; принуди и нея да носи бремето заедно с него. Стру​ва ми се, че дори бе намерил начин да обвини нея за всичко. Той бе богобоязлив човек, следователно грешката трябваше да е нейна, наследствена. Смазваше я, но тя никога не се оп​лакваше. Сърцето ѝ вече беше разбито от Лони. Ала по оно​ва време аз вече отдавна си бях отишъл и много-много не ми се искаше да се връщам, макар че пътувах дотам два-три пъти заради майка ми. Дрейк Крийк не беше голям град и не ми бе приятно да слушам как хората шушукат зад гърба ми, когато минавам по улицата. Дори Лони да не бе извършил онова, което извърши, пак нямаше да искам да живея там. В Дрейк Крийк манталитетът на малкия град се проявяваше по най-лошия начин.

- Имаше ли голяма враждебност към семейството ви след убийството на Селина Дей?

- Доста голяма. Цветнокожите чупиха прозорците на къ​щата ни не знам колко пъти, но след време това престана. Щеше да е още по-лошо, ако момичето беше бяло. Не ме разбирайте погрешно: не съм расист, просто такава е исти​ната. Онова, което тревожеше повече хората, бе, че те са се сношавали с нея, преди да умре. Това най-много ги възму​щаваше. Ако само я бяха изнасилили и после я бяха остави​ли, щяха да махнат с ръка, щяха да го приемат като простъп​ка на момчета, които са престанали да се контролират, ала комбинацията от убийство и сексуално насилие им идваше в повече. Поне аз мисля така. Но моята преценка е много лична. Преценката ми за Уилям Лагенхаймър - също.

- Защо?

- Защото всички обвиняваха за случилото се Лони, сякаш беше единственият, който е бил там. Дори на процеса той бе описан като лошото момче, което е отклонило невинния малък Били от правия път, но нещата не бяха толкова прос​ти. Лони и Били се подстрекаваха един друг, разбирате ли? Сякаш на всеки от двамата му липсваше нещо и другият го допълваше идеално. Те бяха като лъка и стрелата, пистоле​та и куршума. Без едното другото бе безопасно. Не мисля, че Лони би нападнал момичето, ако бе сам, нито пък Били. Но в някои отношения Били Лагенхаймър беше по-лош. При Лони нямаше скрито-покрито. Поглеждаш го в лицето и веднага разбираш, че е загазил. А Били го криеше. Беше хи​тър. Ако някой ядосаше Лони, той тръгваше да се разправя с него. Раздаваше юмруци, но и ги получаваше. Били обаче бе от онези, които ще те приближат изотзад и ще забият нож в гърба ти, а после ще го завъртят за по-сигурно. Той бе лице​мерен малък никаквец, но у него имаше истинска лошотия. Умееше да подкокоросва брат ми, да го насъсква. Ако Лони е убил онова момиче, както беше описано, ако е сложил ръка на устата му и го е задушил, значи Били Лагенхаймър е сто​ял зад него и му е крещял да продължава. Били не би се опи​тал да го спре, не и по начина, по който твърди, че е станало. За да убият момичето, е трябвало да участват и двамата, без значение чия ръка е усетила последния му дъх.