Джон Коннолли - Душа в пламъци

Седнах срещу него, но не свалих якето и не разкопчах ризата си.

- Труден ден в службата? - рекох.

- Точно ти ли ме питаш? Заслугата е отчасти твоя.

- На теб не може да ти се угоди. Лош бях, когато не ти казвах кой е клиентът ми, а сега съм лош, защото ти казах.

- Клиентът ти е боклук.

- Не, клиентът ми е бил боклук, когато е бил на четиринайсет години. Сега е счетоводител в малък град и иска просто да продължи живота си.

- За разлика от момичето, което е убил. Как върви нейни​ят живот? О, чакай, тя няма живот, защото е мъртва.

- Така ли ще я караме? Защото в такъв случай ще трябва да понаваксам, за да достигна нивото на твоята пиянска са​моувереност.

- На теб не ти трябва пиене, за да бъдеш самоуверен. Об​залагам се, че си се пръкнал от по-самомнителна и от теб самия утроба. Акушерката е трябвало да те плесне по-силно и после да те даде за осиновяване на религиозни фанатици.

Келнерката дойде, но приближи доста колебливо. Ясно беше, че не си прекарваме много весело и тя не бе сигурна, че новите количества алкохол ще оправят положението.

- Той ще пие същото, което пия аз - каза Уолш. - И аз ще пия същото, което пия.

Засмя се. Келнерката не се засмя в отговор.

- Всичко е наред - каза Уолш. - Аз съм полицай. - Започ​на да рови в джоба си за значката и ѝ я показа. - Виждаш ли? Ченге съм. Тези ги дават само на детективите.

- Чудесно - отвърна тя. - Вече се чувствам по-защитена. Искате ли да видите менюто?

- Не - каза Уолш.

- Да - казах аз. - Той има нужда да хапне. Защо просто не ни донесете най-големите бургери, които имате?

- И ти ли си ченге? - попита тя.

- Не, той е кръстоносец - рече Уолш. - Той е благород​ният рицар.

- Явно съм благородният рицар - рекох аз. - Може да не бързаш толкова с бирите.

Тя ни остави с явно облекчение. Уолш въздъхна и прибра полицейската си значка.

- На жена ми не ѝ е приятно, когато разговарям с келнерки.

- Май и на келнерките не им е приятно, когато разгова​ряш с келнерки.

Уолш или ме игнорираше, или толкова бе потънал в ми​сли за съпруги и келнерки, че за известно време бе престанал да забелязва присъствието ми.

- Дай ми номера ѝ и ще я успокоя - казах аз.

- Страхотна е. Ще я харесаш. Тя няма да те хареса, но ти ще я харесаш.

Той допи остатъка от бирата и тресна бутилката толкова силно на масата, че бе цяло чудо как тя или масата, или и двете не се счупиха.

- Е, защо е това пиене, детектив?

Той затвори очи за няколко секунди и когато ги отвори отново, те бяха ясни, изцъкленият поглед беше изчезнал. Не беше пиян, просто много, много му се искаше да се напие и беше толкова уморен, че още една-две бири щяха да са дос​татъчни, за да постигне желания резултат.

- Знаеш ли колко по-близо сме сега до откриването на Ана Кор, отколкото бяхме, когато започнахме? Николко. Изобщо не сме помръднали. Никой нищо не е видял. На паркинга до малкия мол, откъдето е изчезнала, няма камери. Направихме списък на превозните средства, които са били паркирани там по същото време, но той е само частичен. От десетте, които успяхме да издирим, осем са били карани от жени, а две от възрастни мъже. Всичките са чисти, но утре ще ги проверим още веднъж, в случай че сме пропуснали нещо. Дотам сме стигнали, да проверяваме тъпи предполо​жения.

- А бащата?

- Алекос ли? Днес го открихме. През последните осем го​дини живее в будистко свърталище в Орегон. Не чете вест​ници, не гледа телевизия, не ползва интернет. Федералните са го разпитали и считат, че е чист. Дори са му позволили да говори с Валъри Кор този следобед. Той не се вписва във всичко това.

- Все още разполагате с Рандъл Хейт - казах аз. - Разпо​лагате с пликовете и с разказаното от него.

- Алън сне пръстовите отпечатъци на Хейт този следо​бед. Ще ги използваме, за да го елиминираме като заподо​зрян. На някои от снимките има отпечатъци, но се обзала​гам, че са на Хейт. Самите снимки са поне второ поколение, така че едва ли са правени от онзи, който ги е изпратил. Ще изследваме лепилото на пликовете с надеждата да открием следи от слюнка, а по хартията и съдържанието им може би ще открием епителни клетки. Може да ни провърви с някой косъм или ресница, но ако ДНК-то не е в системата, това ще ни е от полза само ако имаме заподозрян. Етикетите с адреса са напечатани на машина, така че почерковият анализ отпа​да. Засега тази чаша е наполовина празна, приятелю, и това, че онзи, който тормози клиента ти, е същото лице, което е отвлякло Ана Кор, си остава само предположение.

- А Лони Мидас? '