Джон Коннолли - Душа в пламъци

Двамата със Соумс се върнаха при колата си. Братята Фулси ги изпратиха с погледи.

- Излъгах - каза Поли. - Не ми беше приятно да се запоз​навам отново с него.

- И на мен - рече Тони. - Обаче аз не съм лъгал.

Рандъл Хейт не посрещна добре новината, че вуйчото на Ана Кор е бостънски гангстер, преследван от собствените си хора и от ФБР, който най-вероятно ще опита да се включи в търсенето на изчезналата си племенница. Знаеше, че ако ми​налото му стане известно, Томи Морис ще е заплаха за него. За Морис не би имало значение, че полицията го е разпитала и го е освободила от всякакви подозрения за участие в отвли​чането на Ана. Хейт беше убиец на дете и Морис инстинктивно щеше да приеме, че знае повече, отколкото казва.

Накратко, Хейт уволни Ейми, а съответно и мен. Разми​сли, когато си даде сметка, че ако има неприятности, без нас неприятностите му ще са по-големи. Освен това го запознах с братята Фулси, видът на които едновременно го успокои и разтревожи, подобно на херцог Уелингтън, който бил казал за своите войници, че не знае какво ще е въздействието им върху противника, но че той лично се плаши от тях. Обаче Уелингтън бе нарекъл собствените си хора „отрепките на земята“, а братята Фулси не бяха такива. Те си имаха собствен закон на честта, особено когато се касаеше за жени. Не при​емаха добре обидите, адресирани към майките. Сигурен бях, че са измислили закони на честта и за други страни на чо​вешкото поведение, макар че за момента не ми идваше наум нито един пример.

На Хейт не му се искаше братята Фулси да се настанят в дома му, освен ако не станеше абсолютно наложително, пък и видът на техния чудовищен камион, паркиран в двора му, наистина можеше да привлече вниманието към него. Освен това още не беше сигурно какви ще са резултатите от разго​вора му с полицията. Сигурен бях, че Уолш и Алън ще ни уведомят, ако се появят някакви индикации, че историята на Хейт е на път да добие публичност, заинтересувани бяха не по-малко от нас да не я разгласяват. Последното нещо, което им трябваше, бяха погрешно насочени медийни спекулации за възможен заподозрян, които биха натоварили още пове​че техните хора. При все това бих предпочел Хейт да беше приел нашето искане да настани братята Фулси в дома си, но колкото повече го притискахме, толкова повече намалява​ше желанието му да обмисли тази възможност. Отстъпката, която получихме, бе братята Фулси да се превърнат в негови сенки, ако научим, че фактите от неговото минало не могат да останат повече скрити. В зависимост от ситуацията те мо​жеха или да се разположат в двора му като дънери на дърве​та, или да го изведат в безопасност. Вече бях уредил при не​обходимост да го настанят без много шум в „Колъни“ край Себаго Лейк. „Колъни“ бе приют за алкохолици, наркомани и хора с други социални проблеми. Компанията можеше и да не е по вкуса на Хейт, но ръководството и персоналът в дома нямаше да го гледат накриво и бяха много, много дискретни.

След поредното цупене и няколкото успокоителни думи на Ейми Хейт потегли обратно към Пастърс Бей. Дадох му половин час аванс, после го последвах на север.

Ейнджъл и Луис се бяха настанили в странноприемни​ца на около шест километра от Пастърс Бей, наречена „Без​грижният призрак“. Държеше я възрастна двойка, семейство Харви, чийто първи въпрос към тях бе „Гейове ли сте?“.

- Това би ли представлявало проблем? - попита Луис.

- О, не - отвърна госпожа Харви, която бе почти прегъната надве от артрит, но се движеше изненадващо бързо, като заек с дребен недъг. -Ние обичаме гейовете. Те са много чисти и спретнати.

Съпругът ѝ закима ентусиазирано, въпреки че усмивката му видимо помръкна, докато се опитваше да съвмести твър​дата вяра в спретнатостта на всички гейове с присъствието на Ейнджъл в семейния им хотел. Те дадоха на Ейнджъл и Луис голяма стая на втория етаж с изглед към градината зад къщата. Семейство Харви предлагаха само две стаи на гости и засега другата не беше заета. Според Ейнджъл обзавеж​-дането бе малко селяндурско, но иначе обстановката беше съвсем приемлива.

- Е, кажете ми за Кърт Алън - подех аз, когато седнах​ме във всекидневната на странноприемницата, чийто широк прозорец гледаше към малко езеро и полянка, оградена от черни ясени, повечето листа на които бяха окапали. Дома​кините ни бяха приготвили кана чай, сервирана на сребърен поднос заедно с порцеланови чаши и дребни сладки, с как​вито момиченцата черпят куклите си на парти.