Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Ако е педофил, добре го прикрива - каза Ейнджъл. - Прегледах компютърните файлове, библиотеката, дори та​вана му. Имаше едно списание с голи мацки, но беше от стандартните. Същото важи и за уебсайтовете, които е посе​щавал. Имейлите му бяха толкова скучни, че едва не заспах, докато ги изчета. Има и стационарен телефон, но май не го използва много, беше потънал в прах. По повечето линии изглежда чист.

Последното му изречение увисна във въздуха.

- Тоест?

- Основната му заплата възлиза на петдесет хиляди дола​ра. През последната година е успявал да я допълва с извън​реден труд, при все че това е увеличило доходите му само с пет хиляди долара. Плаща на жена си месечна издръжка от хиляда долара, но изглежда, се е съгласил с тази сума и не я е оспорвал.

Хилядарка на месец бяха доста пари за годишна заплата от петдесет хиляди. Това си беше направо наказателно пла​щане.

- Нещо да показва защо се е съгласил?

- Има папка с кореспонденция от развода, но в писмата се избягва много внимателно споменаването на специфични подробности. Изтъкнатите причини са „непреодолими раз​личия между съпрузите“.

- „Непреодолими различия между съпрузите“ може да означава всичко - казах аз. - От банков обир до подсвирква​не на диксиленд по време на секс. Не са искали в документи​те да се посочва истинската причина.

- В писмата от адвоката на съпругата до адвоката на Алън на едно-две места се споменаваше „смущаващия характер“ на поведението му, но това беше всичко.

- Тя къде е сега?

- Плащанията по издръжката се изпращат до банка в Сиатъл, който е горе-долу най-отдалеченото от бившия ѝ съпруг място, на което може да отиде, без да се пресели в Русия. В къщата няма никакви доказателства, че двамата с Алън про​дължават да контактуват.

- Значи началник Алън я кара на макарони и сирене, за да плаща за мълчанието на съпругата си?

- Този човек - каза Ейнджъл - има две хиляди и триста долара на чековата си сметка и прави минимални вноски в пенсионния фонд. Но до миналата година е плащал много от сметките си в брой и дори като прегледаш набързо цифрите, става ясно, че разходите и приходите му не се балансират. Разминаването не е много голямо, но го има.

- Колко голямо е несъответствието?

- Ами, петстотин на месец, понякога и по-голямо. Бих предположил, че допреди месец-два е имал странични дохо​ди, достатъчни, за да облекчат бремето на издръжката, но те вече са секнали. Може би подкупи или пък е вършил и друга работа, успоредно със своята: охрана, ескортиране до банка​та, събиране на бутилки заради депозита от петнайсет цента. Парите не са много, но ги е имало и ги е получавал редовно.

- Сложихте ли джипиес на камиона му?

- Да, зад задния калник. Малък е, с ограничено захранва​не. Можехме да го свържем със собствения му акумулатор, но камионът е скапан, каквото и да се повреди под капака, голямото устройство ще бъде открито още преди двигателят да е изстинал. Това ще ни върши работа два дни максимум. После ще трябва да го сменим.

- Той си взима почивен ден утре. Ако прави нещо, което не би трябвало да прави, тогава няма да разчита на поли​цейското управление в Пастърс Бей за придвижването си. Най-добре е аз да стоя на разстояние, така че вие го поемете. Ако направи нещо интересно, обадете ми се и може да дойда да погледна.

Пийнахме още чай и аз им предадох обобщената версия за всичко, което се случи в офиса на Ейми.

- След като ченгетата поемат случая, ти май оставаш без работа -каза Луис.

- Не мога да се похваля, че бях решил случая, преди те да се заемат с него - признах аз. - Обаче съм любопитен за Лони Мидас.

Хейт отново беше намекнал, че Мидас може да му има зъб, задето е признал пред полицията какво са сторили на Селина Дей. Продължавах да мисля, че Хейт премълчава ня​кои неща за случилото се, включително и за собственото си участие в убийството. В края на краищата бе останал там до самия край, не си беше тръгнал. Може да е бил под властта на Мидас, както твърдеше, но също така беше признал, че е проявявал известен сексуален интерес към момичето. При все това Мйдас трябваше да бъде разглеждан като инициа​тор на покушението. Можех да съдя за неуравновесеността на Мидас през младежките му години само по твърденията на Хейт, но ако е бил способен да набележи момиче и да го завлече в плевнята, значи вече е проявявал анормална сек​суалност. В затвора Хейт бе получавал психотерапевтични съвети и лечение, така че беше възможно същото да е ста​вало и с Лони Мидас. Разсекретяването на документацията щеше да даде известна представа и за двамата, включително и по въпроса доколко Мидас е обвинявал приятеля си, заде​то е направил признания пред полицията. Освен това, ако на ченгетата беше дадена новата му самоличност, те можеха да започнат да го следят и да установят дали не е тръгнал към този щат.