Джон Коннолли - Душа в пламъци

Но ако беше замесен, Мидас навярно не действаше сам. Той не можеше да си позволи да бъде видян от Хейт, при положение че не е променил радикално своята външност, така че щеше да има нужда от някого в близост до Пастърс Бей, който да му докладва как реагира той. И всичките тези нишки водеха до едно убийство, извършено преди три десе​тилетия в малко градче в Северна Дакота.

Попитах Луис:

- Ходил ли си някога в Северна Дакота?

- Да. Вторият най-студен щат след Аляска. Знаеш ли кой е третият?

- Нека позная: Мейн.

- Ето го нашия победител!

- Бил ли си в Аляска?

- Да.

- Е, браво на теб. Вече всичките са в колекцията ти.

На вратата се почука тихо и госпожа Харви влезе да при​бере подноса.

- Здравейте - каза тя. - И вие ли сте гей?

- Не - отвърнах аз. - Още не.

- О. - Тя се опита да скрие разочарованието си, после изражението ѝ стана по-ведро. - Е, никога не се знае - каза накрая и ме потупа по рамото, преди да вземе подноса и да си тръгне.

- Свободомислеща е - казах аз.

- Благосклонна е - каза Луис.

- Изкуфяла е - каза Ейнджъл.

Остатъкът от деня бе загубено време. Моят интернет доставчик сякаш бе даден за претопяване и бях принуден да се задоволявам с недотам добрия сигнал в кафенето, кой​то не вършеше работа за търсенията, които ми се налагаше да направя. Единствената интересна информация дойде от Ейми Прайс, която беше разбрала - по различни клюкарски канали - защо Р. Дийн Бейли, страшилището за гейовете, имигрантите, безработните, разорените и другите опасни елементи, застрашаващи хегемонията на дясното крило в Северна Дакота, се бе съгласил да подкрепи предложението на съдия Боуенс за даване нова самоличност на Лони Мидас и Уилям Лагенхаймър след освобождаването им от затвора. Изглежда, че Бейли не бе обичал много-много и цветноко​жите и бе споделял мнението, че Селина Дей, казано с лю​бимата фраза на женомразците от затворите по целия свят, „сама си го е търсила“, след като е влязла в онази плевня с две бели момчета. Обаче се е разкъсвал между желанието да изглежда безпощаден към престъпниците и страха да не разгневи чернокожата общност (защото е имало вероятност, макар и съвсем слаба, тя да е свързана с терористи), като не прати до живот зад решетките две бели момчета, които по негово мнение просто са били във властта на хормоните си. Така съдия Боуенс бе изиграл Бейли, като му бе обещал мълчалива подкрепа за всичките му политически амбиции в бъдеще, подкрепа, която впоследствие се бе оказала по-скоро пълно мълчание. За да улесни изграждането на новата идентичност, Боуенс се бе свързал със свои съмишленици от правосъдната система и без да навлиза в подробности за Лагенхаймър и Мидас, бе организирал редица прехвърляния на затворници между щатите по различни политически и хуманни съображения, както мошеник размества картите в играта „Познай къде е дамата“.

Нощта падна и стана време да се срещна с Уолш. Той бе оставил съобщение на телефона ми, в което настояваше за моето присъствие в „Едс Вил“, долнопробен бар на шосе 52 северозападно от Камдън,

наречен така, защото в страничната му стена бе вградена задната част на „Куп дьо Вил“ [27] Модел „Кадилак“. - Бел. прев. 58-а година. Това може би изглеждаше малко безвкусно, като се вземат предвид многобройните катастрофи, приписвани на злоупотребата с алкохол в „Едс“, но повечето хора предпо​читаха да го приемат като проява на черен хумор, точно как​то и никой от местните не наричаше бара с истинското му име; на хората от околностите на Камдън той беше известен като „Дедвил“. В него сервираха добра бира и още по-добра храна, но той не бе точно от полицейските барове, което на​вярно бе и причината Уолш да го избере за нашата среща.

Когато пристигнах, самият той вече привършваше бу​тилка червено пиво „Лобстър ейл“ от пивоварната „Белфаст Бей“. Всъщност сгреших, ако се съдеше по изцъкления му поглед, беше обърнал първата преди доста време и имаше вид на човек, който е на път сериозно да се натряска. На​станил се бе в сепаре и се беше изтегнал от едната страна, горното копче на ризата му бе разкопчано и вратовръзката му беше разхлабена. Огромните му крака висяха от ръба с кръстосани глезени. Приличаха на миниатюрни канута.

- Закъсня - каза той.

- На любовна среща ли сме? Ако знаех, щях да побързам.

- Нямаше да си правя любовни срещи с теб дори да бяхме в затвора, но щях да те преотстъпвам срещу цигари. Сядай. Плашиш ме с твоята трезвост.