Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Мистериозният изчезнал съучастник? Вече се свързах​ме със Северна Дакота и те ще направят копия от архивите. Ще ги получим до понеделник.

Чудех се дали ще успея да убедя Уолш да ми ги покаже.

- Чувам мислите ти - каза той. - Отговорът е „не“. Не може да видиш документите от архива.

- Това е впечатляващо. Трябвало е да станеш улична врачка. Следили ли са движението на Мидас и Хейт след освобождаването им от затвора?

- Засега знаем само, че Хейт е поддържал връзка с тях известно време, но Мидас не е. Подробностите ще трябва да почакат, докато получим материалите от архива.

- Значи не знаят къде е Мидас?

- Както изглежда, нямат представа.

Бирата пристигна. Аз отпивах от моята бавно, същото правеше и Уолш. Пиянската сцена бе прекратена за извест​но време.

- Единствената светлинка за деня бе Томи Морис - каза Уолш. - И да, в началото аз бях също толкова изненадан от споменаването на името му.

- Федералните са го хванали?

- Не, той ги е хванал. Това ще ти хареса. Томи Морис, за​едно с дясната си ръка, прословутия бомбаджия на име Мар​тин Демпси, са влезли в къщата на Кор и са държали двама агенти на мушката, докато заместник-шерифът е броял об​лаците отвън. Томи е искал да говори със сестра си, какво друго е можел да стори?

При изчезване на дете беше рутинна практика двама по​лицаи, а понякога, когато в издирването се включваше ФБР, двама федерални агенти да стоят непрекъснато при родите​лите му. Правеше се главно като израз на подкрепа и грижа, но това също така позволяваше на разследващите да се за​познаят отблизо с динамиката в семейството. Тъй като Валъри Кор бе сестра на Томи Морис, това правеше семейната ѝ динамика особено интересна.

- Агенти на Енгъл ли бяха?

- Да. Очаквало се е да поддържат връзка със специалното звено за спешни действия при отвличане на деца на ФБР, но на тях не им е била нужна такава връзка. В края на краищата те са тук най-вече заради Томи

Морис, не заради Ана Кор.

- Валъри Кор каза ли какво са си говорили с брат ѝ?

- Само че Томи е бил загрижен за племенницата си и е ис​кал да знае има ли някакъв напредък в издирването ѝ. Тя не е могла да му каже много. Томи я вързал, по-скоро за заблуда, оставил агентите на пода, вързани и със запушени уста, и от​ново изчезнал в заешката си дупка. Колата, която са използ​вали, е била открадната от кинотеатър и после зарязана край извънградски базар, но продавачка в магазин за трикотажни изделия видяла, че някой взел Томи и Демпси. Автомобилът, с който са ги прибрали, също се оказа краден и още не сме го открили. Предполагаме, че и него са оставили някъде и сега са на третото си пътуване за деня.

- Да се справи с двама федерални агенти - това е впечат​ляващо.

- Енгъл не мисли така. Двамата агенти вече са по среда​та на пътя за Бойси, Айдахо. Зове ги кариерата да залавят контрабандисти на картофи. Но да се върнем към сериозния тон. Новината от Бостън е, че пет от момчетата на Оуени Фаръл са се загубили от радара. Трима от тях са професио​нални убийци, а другите двама - обещаващи новаци. Енгъл е прегракнал от крясъци, а Пастърс Бей започва да прилича на Тумбстоун [28] Град, в който се разиграва действието на популярен уестърн със същото име. в нощта преди голямата стрелба.

- Енгъл е странен човек - казах аз. - Поема голям риск, като използва случая „Кор“ като примамка, за да залови Томи Морис.

- Както показват днешните събития.

- Но Енгъл не е глупак.

- Не, не е.

Уолш ме наблюдаваше, очаквайки да види накъде може да тръгне потокът на моите мисли. Или знаеше нещо повече от мен за играта на Енгъл, или бе стигнал до същите изводи, към които се приближавах и аз.

- Глупав човек би оставил Томи Морис да беснее на сво​бода с надеждата късметът или здравият разум да надделеят - продължих аз. -Умният би се постарал да изглежда така.

Уолш продължаваше да мълчи, но лявата му вежда се повдигна окуражаващо и когато заговорих отново, получих кратки иронични аплодисменти.

- Той следи Томи Морис - казах аз. - Някой докладва на ФБР.

Когато най-сетне двамата с Уолш си тръгнахме от бара, нощното небе беше ясно. Той бе оставил без коментар пред​положението ми, че Енгьл получава информация от Бостън - или от член на все повече стесняващия се кръг около Мо​рис, или от човек, който е близък до онези, които го искат мъртъв, и аз бях счел за разумно да не го притискам с въ​проси. Вместо това се бяхме върнали на темата за Ана Кор и бях разбрал, че Уолш, който нямаше собствени деца, бе приел изчезването ѝ като лична кауза и користното отноше​ние на Енгьл към съдбата ѝ започваше все повече да го драз​ни. Когато по-рано вечерта ме беше подкачал, наричайки ме кръстоносец и благороден рицар, той се беше присмивал не толкова на мен, колкото на самия себе си.