Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Имате ли някаква представа кой може да е този човек?

- Не.

- Може ли да е Лони Мидас?

Хейт поклати глава, но отговорът му не съответстваше на това движение.

- Лони винаги ми е имал зъб. Лони никога не прощаваше на онзи, който му е навредил.

- И има зъб на Уилям Лагенхаймър, защото Уилям е ка​зал на ченгетата какво е било сторено на Селина Дей?

- Мисля, че Лони може би мрази Уилям. Навярно сега го мрази повече, отколкото в деня, в който им го е казал. Лони беше злопаметен.

- Възможно ли е Лони да е отвлякъл Ана Кор, за да об​вини вас?

- Да - тихо отвърна Хейт. - Лони би сторил подобно нещо.

Уолш изостави темата. Премина към рутинни въпроси, повечето от които леко надхвърляха границите на доизясня​ването. Хейт отговаряше с лекота и аз почувствах, че отново се отпуска. Започна да става все по-многословен в отгово​рите и да казва на Уолш повече, отколкото беше необходи​мо. Уолш дори пусна малка шега, нещо за обучението в сче​товодство и затворническите адвокати, и Хейт се усмихна. Всички се спогаждаха просто чудесно. Хванах погледа на Ейми, поклатих глава и тя прекъсна следващия въпрос на Уолш.

- Извинете ме, детектив, искам само да разменя няколко думи с моя клиент.

На Уолш не му стана приятно, но не можеше да възрази срещу това. Задоволи се само със свирепия поглед, който ми хвърли. Защото аз знаех какво върши и му бях попречил да продължи. Това бе версия на играта „добро ченге - лошо ченге“ и той тъкмо се готвеше да премине от първата роля към втората.

Ейми зашепна нещо на ухото на Хейт, той хвърли поглед към Уолш и на лицето му се появи обидено изражение. Ко​гато интервюто продължи, той бе значително по-сдържан в отговорите си.

- Кажете ми за Ана Кор - поде Уолш. - Познавахте ли я?

- Не, не я познавах.

- Но сте я виждали из града? В края на краищата Пастърс Бей е малък град. Всеки познава всекиго, нали?

- Предполагам, че съм я виждал.

- Познавахте ли я по име?

- Не, никога не съм говорил с нея.

- Не ви питах това. Познавахте ли я по име?

- Ами, да. Както сам казахте, Пастърс Бей е малък град.

- Значи сте я познавали?

Хейт беше объркан.

- Да. Е, не, не и по начина, който имате предвид.

- За кой начин говорите?

Ейми го прекъсна.

- Детектив, позволете да ви напомня, че това не е разпит. Господин Хейт е тук по собствена воля. Даде ви информа​ция, която може да се окаже полезна за вашето разследване; той самият е жертва на особено коварни заплахи. Нека не правим същото и ние, нали?

Уолш вдигна ръце в пародиен жест на капитулация и про​дължи с въпросите.

- Срещали ли сте се с майката на Ана Кор?

- Да. Тя дойде на няколко от заседанията на градския съ​вет по-рано тази годна. Искаше да говори за дърветата.

- За дърветата?

- За дърветата, които растат на „Бей Роуд“. Имаше буря и бяха паднали доста големи клони. Загрижена беше за без​опасността на дъщеря си и на имота си.

- Това звучи като доста маловажен проблем.

- Не и ако те удари падащо дърво - каза Хейт и отговорът му беше напълно уместен.

- Онова, което искам да кажа, е, че съм изненадан колко ясно си го спомняте. На тези заседания навярно се обсъждат доста неща, а вие се сещате без всякакви затруднения за тре​вогите на Валъри Кор.

Но тук Хейт бе в познати води.

- Аз съм счетоводител, прекарвам живота си, припом​няйки си дребни подробности. Не посещавам всяко засе​дание на градския съвет, защото това не ми е необходимо, но определено мога да ви цитирам всеки обсъждан въпрос, който има някакво отношение към градския бюджет: чис​тотата, подкастрянето на дърветата, боядисването на огра​-дите, подмяната на съоръженията, на превозните средства. Така че да, спомням си искането на Валъри Кор, но също така си спомням, че началник Алън говори точно преди нея за намеренията си да попълни своята автобаза, като закупи „Краун Виктория“ втора употреба, и че на същото заседание Върнън Тътъл искаше да му се отговори защо магазинът му е споменат между замърсяващите града, след като от шест месеца настоява на неговата отсечка от „Мейн Стрийт“ да бъде поставена постоянна кофа за отпадъци.

Началник Алън се размърда на стола си. До този момент той не бе казал нищо и като че ли и сега не изгаряше от же​лание да се намесва, но като бе заговорил за него, Хейт не му беше оставил друг избор.

- Знаете ли, това е вярно, детектив - каза той. - Господин Хейт има страхотна памет за подробностите.

Уолш отмина думите му без коментар. Върна се към въ​проса колко добре Хейт познава семейство Кор, но усилията му не бяха възнаградени. Когато Хейт му каза, че няма али​би за деня, когато е изчезнала Ана, той се поободри. Канеше се да продължи да дълбае по тази линия, когато дойде нео​чаквана помощ. Алън отново се размърда на стола, този път с явно притеснение. Дори Уолш забеляза това и го погледна раздразнено. Алън му направи знак, че иска да говори с него на четири очи, и за кратко двамата полицаи се консултира​ха на тих глас. Когато се върнаха по местата си, Уолш ни информира, че няма повече въпроси и интервюто е приклю​чено, освен ако някой друг има да добави нещо. Дори Енгъл изглеждаше изненадан и излезе от апатията си, ала не каза нищо.