Джон Коннолли - Душа в пламъци

Само Енгъл изглеждаше безучастен към чутото. Малко след като Хейт започна да говори, видях как той се отнесе нанякъде. Това не му вършеше работа. Не го интересуваше някакво старо убийство далече от Североизтока. Нито дори благополучното завръщане на Ана Кор. Енгъл искаше един​ствено Томи Морис, а разкритията на Рандъл Хейт нямаше да го приближат до целта му.

Уолш попита дали той и колегите му могат да излязат за кратка консултация помежду си, но Ейми предложи да заве​де Хейт и мен в офиса си, докато те се подготвят да продъл​жат. Хейт отиде до тоалетната и докато го нямаше, Ейми ме погледна с повдигната вежда и рече:

- Е?

- Представи се толкова добре, колкото можеше да се очаква, и те го оставиха да говори. Следващата част ще бъде по-трудна за него.

- Знам.

Въпреки всичките си предупреждения Ейми беше наяс​но, че ще бъдем принудени да изложим Хейт на доста агре​сивен разпит. Това бе нещо като промиване на рана.

Хейт се върна.

- Как се справих? - попита.

- Справи се много добре, Рандъл - каза Ейми. - И двама​та сме на това мнение.

Той посрещна отговора ѝ с облекчение и не само защото намирахме, че първата част от интервюто е минала добре. У него се забелязваше нещо от духовната лекота на покаял се, който се е избавил от бремето на своите грехове и е получил опрощение. Разказал бе своята история и никой не бе реа​гирал с открито възмущение или гняв. Не му бяха сложили белезници, не го бяха приковали на позорния стълб. Изпра​вил се бе срещу онова, от което се боеше най-много, и дотук бе оцелял.

- Човекът от ФБР, господин Енгъл, беше в тоалетната, когато влязох - каза Хейт.

- Говори ли с теб? - попитах аз.

- Не, само ми кимна. Не можех да не забележа, че не из​глеждаше особено заинтересуван от онова, което разказах. - В гласа на Хейт прозвуча лека обида.

- Може би не си бил такъв, какъвто е очаквал да бъдеш - каза Ейми.

- Но какво е очаквал? - попита Хейт и аз вдигнах леко ръка да предупредя Ейми.

Това не бе територия, която се налагаше да изследваме заедно с клиента - още не, не и преди да е приключила след​ващата фаза на интервюто. Ала Хейт не беше глупак. Усети, че има несъответствие между онова, което знаем, и онова, което сме споделили с него. Спаси ни почукване на врата​та. Секретарят на Ейми промуши вътре глава, за да каже, че екипът на Уолш е готов.

Казах на Хейт:

- Ще говорим за това по-късно. Уверявам те, че то няма отношение към теб, няма да се отрази по никакъв начин на онова, което ще бъде казано в съседната стая и на нито един от въпросите, които ще ти бъдат зададени. Когато свършим, ще отделим време да обсъдим всички други по-важни под​робности, съгласен ли си?

Хейт нямаше друг избор, освен да се съгласи. Стигнал беше дотук и макар че можеше да седне в офиса на Ейми и да откаже да излезе от там, докато не му кажем всичко, включително истината за НЛО и за това кой е убил Кенеди, не го направи, главно защото двамата с Ейми го подпирахме от двете страни и го карахме да продължава напред, а когато се върнахме в заседателната зала, вече бе твърде късно да стори друго, освен да седне на стола си и да чака въпросите, които ще му бъдат зададени.

Следващата част от срещата се ръководеше от Уолш. В началото той спазваше уговорките, беше внимателен и показно неутрален. Върна се към разказаното от Хейт и му за​даде много от същите въпроси, които му бяхме задали и ние. Изясни какво е правил в годините след освобождаването си от затвора и засегна темата за Лони Мидас. Попита:

- Не знаете нищо за настоящото местонахождение на Лони Мидас, така ли?

- Той вече не се казва така - каза Хейт. - Лони Мидас вече не съществува, също както не съществува и Уилям Лагерхаймър. Дадоха и на двама ни нови самоличности, за да не можем да контактуваме, дори и да искаме.

- Значи нямате основания да мислите, че Лони Мидас може да ви е открил?

- Никакви.

- Бояхте ли се от него, господин Хейт?

- Малко.

- И още ли се боите от него?

Хейт започна да дърпа парче нокът. Виждах това от мяс​тото, на което седях. Дърпаше го толкова силно, че потреп​ваше от болката, която си причиняваше. Отвърна:

- Уилям Лагенхаймър се боеше, но Рандъл Хейт не се бои. Схващате ли разликата, детектив? Това е причината, поради която не исках да идвам тук днес. Исках да си остана скрит. Никой нямаше да може да ме намери, ако продължах да се крия.

- Обаче някой ви е открил, господин Хейт. Някой знае кой сте. Белята вече е станала.

- Да. Да, предполагам, че сте прав.