Джон Коннолли - Душа в пламъци

Томи беше принуден да извърне поглед от яростта, която блестеше в очите ѝ.

- Трябваше да се върнеш - каза той. - Ако се беше вър​нала и ми бе позволила да се грижа за теб, тогава може би...

Тя вдигна показалец срещу него, нокътят нащърбен и изгризан.

- Не го казвай. Не смей да казваш това. Кълна се, ще ти извадя очите с тези нокти, ако опиташ да играеш с мен тази игра.

Томи замълча.

- Извинявай - каза накрая. - Права си. Не биваше да го казвам.

Тя не отговори.

- Ти и Ана сте единственото семейство, което ми е оста​нало. Аз...

Валъри го прекъсна. Това не му хареса. Помисли си, че твърде дълго е живяла далеч от мъже. Забравила е как трябва да се държи.

- Ние не сме твое семейство, Томи. Това свърши, кога​то зарови Рони в земята. Слава богу, Ана няма спомени от ранните си години и аз не съм ѝ казвала нищо, за да проме​ня това. Тя вярва, че няма вуйчовци, няма братовчеди, няма нищо. Просто е приела, че нещата при нея стоят така.

Томи остави думите ѝ да минат покрай ушите му.

- Нищо от това няма да я върне - каза той.

Изведнъж Валъри се разплака. Това я изненада почти толкова, колкото разстрои Томи. Не беше очаквала, че са ѝ останали още сълзи.

Той отиде при нея, помилва я по косата и тя му позволи да притисне лицето ѝ към гърдите си.

- Кажи ми. Кажи ми всичко, което си казала на тях.

Демпси още чакаше до прозореца, когато Томи се върна.

- Свърши ли? - попита го Демпси.

- Свърших - отвърна той.

Томи клекна пред агентите. Извади от джоба си ролка анкерпласт и каза:

- Извинете ме за това, момчета. Без лоши чувства.

- Предай се, Томи - каза онзи с трикотажната фланелка. - Предай се и говори с нас. Сега ние сме твоят най-добър шанс.

- Надявам се да не е така - отвърна Томи. - Ако е, значи съм загазил повече, отколкото мисля. - Залепи устата им с лентата, омота краката им. По същия начин бе обездвижил сестра си, макар да не бе запушил устата ѝ и да бе оставил ножичката за нокти близо до нея. Тя бе обещала да им оста​ви достатъчно време, преди да освободи себе си и агентите.

- Научи ли нещо? - попита го Демпси, когато се върнаха в горичката.

- Стига ми, че я видях и ѝ дадох да разбере, че съм на нейна страна. Искам да направя това за нея. Искам да намеря племенницата си. Трябва да оправя нещата, Мартин, преди да е дошъл краят ми.

Демпси не каза нищо, защото нямаше нищо за казване. По пътя се обадиха на Райън и оставиха колата пред извън​градски базар. Откраднали я бяха пред Колониалния кино​театър в Белфаст, след като проследиха как пристигналата с нея двойка плаща за вечерната прожекция и дава билетите на разпоредителя. Филмът им навярно вече бе свършил и те бяха установили, че автомобилът им липсва. Райън ги взе и се върнаха в мотела. Томи от доста време не бе изглеждал толкова весел. Демпси виждаше как динамичната му натура започва да се проявява отново и си помисли, че срещата със сестра му го е върнала към живота.

Прав беше само отчасти. Срещата със сестра му след тол​кова много години наистина бе повишила настроението на Томи, но освен това той очакваше да получи възможност за по-активно участие в издирването на своята племенница.

Томи Морис беше на път да се прочуе.

Двамата с Рандъл Хейт стояхме пред вратата на конферентната зала. Отвътре се чуваше мъжки говор и на мен ми се стори, че разпознавам сладкия глас на Гордън Уолш.

- Готов ли си за това, Рандъл? - попитах.

- Да, благодаря.

Отворих вратата с лявата си ръка, а с дясната потупах Хейт по рамото, при все че това не бе само жест за вдъхване на кураж, а и възможност за едно последно побутване през прага, в случай че станеше нужда.

Началник Алън изсумтя тихо, когато Хейт влезе в конферентната зала, но това бе единственият звук, който издаде някой. Хейт седна до Ейми от едната страна на масата, сре​щу Алън, Гордън Уолш и Соумс. Енгъл и колегата му бяха заели двете места до прозореца, леко встрани от основната група. Аз седнах до стената и се приготвих да слушам.

Уолш направи въведение от името на своята страна от ка​рето и побутна записващото устройство по-близо до Хейт, който каза името си за записа. Имаше отворени бележници, готови за водене на бележки. Щом Хейт се настани на мяс​тото си, Ейми го помоли да каже на всички със свои думи и без да бърза защо е дошъл. Той започна несигурно, но посте​пенно стана малко по-уверен и престана да се запъва толко​ва. Държеше ръцете сключени пред себе си, само от време на време разплиташе пръстите, за да пийне глътка вода. Из​ложението му започна с обстоятелствата около смъртта на Селина Дей и продължи с осъждането, престоя в затвора и идването му в Пастърс Бей след това. В него нямаше нищо, което вече да не бях чувал, и го прекъснаха само два пъти, веднъж Уолш и веднъж Алън, за изясняване на някои второ​-степенни подробности. След това Хейт разказа за получава​нето на поредицата пратки, които го бяха довели в тази зала. Когато приключи, Ейми извади няколко запечатани пласт​масови торбички, във всяка от които имаше по един плик със съдържанието му, и ги връчи на Уолш.