Том Клэнси - Код Заплаха

— И аз се радвам да се запознаем.

Биъри каза на Райън, че ще му се обади, щом се освободи.

Джак Райън-младши тръгна обратно към асансьора.

Двамата с Гавин продължиха по коридора, но Тод Уикс се облегна с ръка, за да не падне.

— Мамка му, Уикс! Добре ли си?

— Да. Добре съм — отвърна мъжът, като се посъвзе. — Просто съм малко шашнат от такава звезда.

Гавин се разсмя.

Седнаха в кабинета и Биъри наля кафе.

— Не си казвал, че синът на президента работи за теб.

— Да. Започна преди около четири години. Но аз се старая да не говоря нищо за това. Той не обича прекаленото внимание.

— Какво прави тук?

— Същото, както повечето други, дето не са в компютърния отдел.

— И какво е то по-точно?

Биъри отговори:

— Финансово управление, търговия с валути. Джак го бива. Има мозъка на баща си.

Уикс не мислеше да си признава пред Биъри, че е гласувал за Ед Кийлти.

— Интересно.

— Ти май наистина си шашнат. Даже имаш вид, сякаш си видял призрак.

— Какво? Не, не. Просто съм изненадан. Нищо повече.

Биъри го изгледа за момент и Тод се постара да изобрази най — добрия си вид на човек, който е спокоен и съсредоточен. За миг съжали, че не е взел и четвърти валиум, преди да слезе от колата. Зачуди се как да смени темата, но за щастие, не се наложи. Биъри отвори пластмасовата кутия с твърдия диск и каза:

— Ето го.

— Да, това е.

Гавин извади диска от предпазния плик и го огледа.

— А защо се забавиха?

— Какво забавяне? — запита нервно Уикс.

Биъри наведе глава настрани.

— Да. Поръчахме го на шести. Обикновено такива неща ни ги доставяте до седмица.

Тод сви рамене.

— Ами дискът беше записан за късна доставка. Знаеш ме, приятелю, нося ти всичко максимално бързо.

Биъри изгледа продавача. Усмихна се и затвори кутията.

— Приятел? За какво ме четкаш? Искаш да ми продадеш подложки за мишка или какво?

— Не. Просто те чувствам като приятел.

— Целуването на задник е жалък заместител на кутията с понички.

— Ще запомня това. Надявам се, че системата ви не е пострадала от забавянето.

— Не, но аз сам ще инсталирам този диск след ден-два. Имаме нужда от него.

— Добре. Това е добре.

Биъри вдигна поглед от компонента, който можеше да вкара Уикс в затвора, и запита:

— Добре ли си?

— Да. Защо?

Биъри го изгледа.

— Изглеждаш малко особено. Не знам дали не се нуждаеш от почивка, или може би скоро си се върнал от такава.

Тод се усмихна.

— Интересно е, че казваш това. Ще водя семейството си на остров Сейнт Саймънс за няколко дни.

Гавин Биъри подозираше, че в мислите си доставчикът вече е там.

Биъри приключи срещата си с Тод Уикс и след двадесет минути се озова в конферентната зала до офиса на Гери Хендли. Останалите седем мъже в залата изглеждаха свежи и чисти, а Гавин имаше вид на човек, изкачил стълбището до деветия етаж на ръце и колене. Панталонът и ризата му бяха измачкани, освен в местата, в които значителните му тлъстини ги опъваха, а рошавата коса и торбичките под очите му караха Райън да си мисли за свети Бернард.

Джак каза на Биъри за откритието на АНС за връзката между Иран и безпилотните самолети, като обясни подробно как данните са откраднати и изпратени до команден сървър в технологическия университет в Кум.

Биъри веднага заяви:

— Това не го вярвам изобщо.

Рик Бел запита:

— Не вярваш? Защо?

— Помислете. Който е успял да проникне в сигурната мрежа на Военновъздушните сили и да измъкне данни, определено ще скрие откъде е атакувал. Иранците не могат посмъртно да напишат код, който да праща данните в собствената им територия. Могат да сложат този сървър навсякъде по света и после да си вземат данните от него по друг начин.

— Значи не смяташ, че Иран има нещо общо с това?

— Не. Някой иска да мислим, че е така.

— Но — запита Райън — ако не са иранците, кой…

— Китайците. За миг не се съмнявам. Те са най-добрите, а този случай изисква най-добрите.

— Защо китайците? — запита Карузо. — Руснаците също са добри в компютрите. Защо да не са те?

Гавин обясни:

— Ето, момчета, едно общо правило, което трябва да знаете във връзка с киберпрестъпността и кибершпионажа. Източноевропейците са адски добри. Руснаците, украинците, молдовците, литовците и така нататък. Имат добри технически колежи и обучават многобройни висококачествени програмисти. И когато тези хлапета излязат от колежа… нямат работа. Освен в подземния свят. Всъщност румънският е вторият най-говорен език в централата на „Майкрософт”. И все пак това е малка част от общия брой на всички талантливи програмисти в Източна и Централна Европа. Повечето от другите се захващат с киберпрестъпност. Крадат банкова информация и проникват в банковите сметки на фирми. В Китай обаче имат удивително добри технически университети, подобри от тези в страните от бившия източноевропейски блок. В армията им също провеждат специализирано обучение за млади програмисти. И когато тези млади мъже и жени излязат от училище… всеки от тях получава работа. В някой от многото батальони за информационна война в Китай или пък в кибердирекцията на Министерството на обществената сигурност. Може и в държавната телекомуникационна компания или нещо подобно, но дори и тези програмисти са организирани на нападателни и отбранителни служби или компютърни мрежи, защото правителството има кибермилиция и наема най-добрите мозъци за държавна работа.