Том Клэнси - Код Заплаха

Когато програмата се появи на екрана, Джак примигна няколко пъти от изненада.

Програмата показваше термина ФастБайт22.

— Дявол да ме вземе — възкликна Джак. Хакерът от Истанбулския диск в документи на ЦРУ.

Райън бързо прочете съобщението. Един агент на ЦРУ в Хонконг без официално прикритие на име Адам Яо открил хакер от китайски произход на име Джа Шухай, който живее и работи в квартал на Хонконг. Според обяснението на Яо Джа вероятно използва псевдоним ФастБайт22 и определено е беглец от американското правосъдие.

Яо изтъкваше в съобщението си, че хакерът е работил като изпитател за проникване в компютърни мрежи на „Дженерал Атомикс” и е бил в затвор за опит да продаде на китайците информация за проникване в секретните програми на безпилотните самолети на фирмата.

Джак възкликна отново:

— Дявол да ме вземе.

Адам Яо предлагаше ЦРУ да изпрати екип в Хонконг да следят Джа и да научат повече за действията му, за връзките му и за приятелите му в Хонконг, за да определят дали не е свързан с наскоро проведените пробиви в компютърните мрежи на Министерство на отбраната.

Джак Райън-младши беше прочел хиляди, десетки хиляди съобщения на ЦРУ през четирите години като аналитик за „Хендли Асошиейтс”. Точно това съобщение според него съдържаше съвсем малко информация как точно Яо е открил Джа, как е свързал името му с псевдонима ФастБайт22 и с какво точно се занимава Джа. Този Адам Яо, изглежда, предлагаше на Ленгли само късче от пъзела.

От Ленгли бяха отхвърлили искането на Адам Яо за помощ в следенето на Джа Шухай.

Джак потърси досието на Адам Яо в архивите на ЦРУ. Докато чакаше резултата, погледна часовника си — до сутрешната среща оставаха няколко минути.

Двадесет минути по-късно Джак говореше на деветия етаж пред другите оператори, Гери Хендли, Сам Гренджър и Рик Бел:

— Агенцията за национална сигурност казва, че имат още много работа, но че са открили троянски кон в сигурната си мрежа във военновъздушната база „Крийч” в Невада. Един ред от кода краде софтуера за управление на безпилотните самолети, след това заповядва този софтуер да бъде пратен на някакъв сървър в интернет.

Бел каза:

— Ако мрежата на Министерство на отбраната не е свързана с интернет, как може софтуерът да отиде в такъв сървър?

Райън обясни:

— Всеки път, когато някой използва външен твърд диск, което правят, за да актуализират програмите или за да вкарват нови Данни в мрежата, троянският кон качва крадени данни в скрити части на диска автоматично и тайно от потребителя. След това, когато този диск бъде включен в компютър с достъп до интернет, данните се изпращат автоматично в команден сървър, управляван от лошите. Ако троянският кон си го бива, значи всичко става съвсем незабелязано.

Доминго Чавес каза:

— Старият начин за защита на позицията се нарича „трите П” — порти, пушки и пичове. Този метод явно никак не забавя нашите хакери.

Сам Гренджър запита:

— Къде са изпращани данните?

— На сървър в технологическия университет в Кум.

— Кум? — запита Карузо, на когото това име не говореше нищо.

Динг Чавес въздъхна:

— Иран.

— Онези кучи синове, а? — промърмори Дрискол.

Сам Гренджър каза:

— Май подозренията на ЦРУ се потвърдиха.

Джак се включи:

— Това не е съвсем така, Сам. Вирусът не управлява безпилотния самолет, а само копира програмата за управление и я изнася навън. Троянският кон води към университет в Иран, но за да контролират „Рийпър”, онези трябва да изпратят сигнал. За тази цел им трябва цял тон оборудване и опит, което обаче не значи, че не могат да го сторят.

— Е, не са ли иранците?

— Не знам. Колкото повече мисля, толкова повече се изпълвам с подозрения. Този ред код прави нещата така очевидни, та ми се струва, че оня, който е нагласил цялата операция, иска да ни насочи към Иран. Иска ми се на тази среща да присъства и Гавин, за да си каже мнението. А и напоследък той за друго не мисли.

Рик Бел се поколеба:

— Може да си прав, но той не е аналитик.

— Вярно. Не е обучен и няма търпението или темперамента да слуша гласове, различни от неговия, а това е важно за всеки аналитик, който си струва заплатата. Но все пак мисля, че трябва да гледаме на Биъри като на източник.

— Източник?

— Да. Казваме му всичко, което Агенцията за национална сигурност знае за нападението. Като започнем с информацията за филтъра за изнасяне на данните.

Рик Бел погледна към Гери Хендли.