Том Клэнси - Код Заплаха

— Има още нещо.

Младежът рязко се обърна и застана мирно с лице към д-р Тун.

— Да?

По-възрастният мъж взе друг лист хартия от бюрото си и го огледа за момент.

— Изглежда, Джа, че ЦРУ са те наблюдавали. Тук, в Хонконг, има техен шпионин, който те следи. Не, не се притеснявай. Не си загазил. Знаехме, че дори и с тази маскировка е възможно някой да те разпознае. Онзи знае името ти, както й компютърния ти псевдоним. Вече не използвай ФастБайт двадесет и две.

Джа отговори:

— Слушам, Център.

— Но местният човек на ЦРУ, изглежда, не знае нищо конкретно за нашата операция. Ръководството на ЦРУ му отговаря, че за тях за момента не представляваш интерес, въпреки че може да поискат от полицията да те залови и върне в Америка.

Младежът с щръкналата коса не отговори.

След малко Центъра махна с ръка.

— Този въпрос ще го поставя пред нашите домакини. Те трябва да се грижат за нас. В края на краищата банковите ни операции им докарват доста пари.

— Да, Център.

— Ти трябва да ограничиш дейността си из града и ще настоя да удвоят охраната ти.

Този път Джа зададе въпрос:

— Какво ще правим с американеца?

Стана ясно, че Центъра вече е обмислил и този въпрос.

— Засега — нищо. Само ще предупредим „Четиринадесет К” да внимават. Това е критично важен момент за операция „Земна сянка” и не можем да правим нищо прекалено… кинетично спрямо този оператор, без да привлечем внимание от САЩ.

Джа кимна.

— Засега ще чакаме. По-късно, когато вече няма причина да стоим в сенките, ще напуснем Хонконг и ще накараме нашите приятели тук да се погрижат за господин Адам Яо от ЦРУ.

Джак Райън-младши седна на стола си пред бюрото в осем и тридесет сутринта, както правеше всеки работен ден.

Вече имаше предсказуем сутрешен ритъм. Ставане в пет и петнадесет, кафе с Мелани, тичане или тренировка, целувка за довиждане и петнадесетминутно шофиране до работата.

След като влезеше в офиса, обикновено започваше деня си с ровене на трафика до ЦРУ в Ленгли или до Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд. Но всичко това се промени след киберотвличането на трите американски безпилотни самолета. Сега Джак прекарваше повече от времето си в следене на трафика в обратна посока. Кибершпионите в Агенцията за национална сигурност получаваха всекидневно информация от ЦРУ за разследването на това нападение.

Джак четеше тази информация всяка сутрин с надеждата, че хората там ще стигнат бързо до дъното на случая, но Колежа не работеше официално по отвличанията на безпилотните самолети. Не, той и останалите аналитици все още се занимаваха с Истанбулския диск, но Джак четеше всичко друго, за да разбере докъде са стигнали с разследването в Агенцията за национална сигурност.

Дори водеше продължителни разговори с приятелката си на тази тема. Стана нещо като специалист в поддържането на лековат тон и проява на слаб интерес при обсъждането на работата на Мелани, когато всъщност искаше да разбере какво мисли тя като квалифициран аналитик. Момичето работеше по този въпрос, но за момента разследването се водеше от следователи от Агенцията за национална сигурност.

Тази сутрин имаше нещо ново. Твърди доказателства, поне доколкото Райън разбираше от данните, че Иран има връзка с нападението срещу безпилотните самолети.

— По дяволите — възкликна Райън, като си водеше записки за съвещанието тази сутрин. — Баща ми ще получи удар.

Бащата на Джак беше воювал с Обединената ислямска република преди няколко години, наритал бе задника на Техеран и бе убил нейния предводител. Въпреки че Ирак и Иран сега отново бяха две отделни държави, Райън не се изненада, че иранците продължават да създават проблеми.

Райън прецени, че баща му, като научи тази новина, ще започне подготовка за ответни действия.

Прекара повечето от предобеда в ровене из комуникацията между ЦРУ и АНС, а след това бързо разлисти вътрешните комуникации на ЦРУ. Не откри много информация по въпроса с безпилотните самолети, но забеляза, че една от програмите му за ровене из данните има предупреждение.

Джак щракна с мишката върху програмата, за да я извика на екрана.

Той използваше такава програма, за да търси ключови думи в трафика на ЦРУ, и всеки ден получаваше десет до двеста попадения за термини като „Оператори от либийското разузнаване”, „хакери”, и „поръчкови убийства”, затова искаше да види за какво точно го предупреждава програмата, с надеждата, че ще е нещо, което да помогне за преодоляването на оперативния застой на Колежа.