Том Клэнси - Код Заплаха

Гери каза:

— Гавин си разбира от работата. Хайде да го доведем тук и да видим какво мисли. Джак, ще слезеш ли при него, за да си поговорите, когато приключим тук?

— Разбира се. А тази сутрин има и други новини от ЦРУ. За тях щях да кажа на Гавин и без това, защото го касае, но първо трябваше да се кача тук.

Гренджър запита:

— Какви новини?

— В Хонконг има агент без официално прикритие, който казва, че ФастБайт двадесет и две, човекът от Истанбулския диск, живее в Хонконг. Казва, че го следи вече няколко дни.

— И какво прави онзи? — запита Хендли.

— Това не е обяснено в съобщението. Агентът опитва да издейства помощ за разширяване на наблюдението, защото според него хакерът работил по софтуера на някои от атакуваните безпилотни самолети. Смята, че онзи може да е свързан с нападенията.

— Ленгли какво казват?

— Казват „да, ама не”. Предполагам, че ЦРУ са се вгледали прекалено много в Иран, за да се отнесат сериозно към информацията от Хонконг. Аргументират се доста добре.

Хендли каза:

— Но сигурни ли сме, че това е същият ФастБайт двадесет и две?

— Няма друг с такова име. Гледах навсякъде и смятам, че този е нашият човек.

Сам Гренджър забеляза изражението на Райън.

— Какво си намислил, Джак?

— Мисля си, Гери, че не би било зле да идем там и да помогнем на Адам Яо.

Сам Гренджър поклати глава.

— Джак, знаеш, че сме в оперативен застой.

— Колежа чака, но не и „Хендли Асошиейтс”.

Чавес запита:

— Какво искаш да кажеш, Джак?

— Онзи агент, Адам Яо, ръководи компания параван, която разследва фирми. Мисля си, че можем да идем при него като представители на „Хендли” и да кажем, че онзи, ФастБайт, е опитвал да влезе в нашата мрежа. Да се правим на тъпи, уж не знаем, че Адам Яо вече го издирва по линия на ЦРУ.

Залата остана тиха цели петнадесет секунди.

Накрая Гери Хендли се обади:

— Харесва ми.

— Страхотна идея, хлапе — призна Чавес.

Гренджър заяви:

— Добре, но трябва да пипаме внимателно. Райън и Чавес може да заминат за Хонконг и да се срещнат с Яо. Да видят какво могат да разберат за ФастБайт двадесет и две и да ни докладват.

Джак кимна, но Динг каза:

— Сам, ще предложа нещо и се надявам да го вземеш предвид.

— Казвай.

— Двамата с Райън не знаем много за хакерството. Искам да кажа, дори като концепция. Не знам как изглеждат тези сървъри, колко души ги управляват, кой какво прави и така нататък.

— Да. И аз не знам — призна си Райън.

Чавес продължи:

— Предлагам да вземем с нас и Биъри.

Гренджър почти изплю кафето си, като чу предложението.

— Гавин? На терен?

Чавес отговори:

— Знам, и на мен не ми харесва много идеята, но той е сто процента надежден и има необходимата информация, с която да пробутаме идеята си на агента. Според мен той ще ни помогне с прикритието ни там.

— Обясни това.

— Ами отиваме в онази фирма уж търсим хакер, но само Гавин може да представи проблема достоверно. Да, аз имам магистратура, а Джак е гений, но ако онзи реши да задава въпроси, ще види, че не разбираме нищо от това. Ще му стане ясно, че не сме компютърджии, а горили.

Сам кимна.

— Добре, Динг. Съгласен съм с искането ти. Но искам да го пазите. Ако нещата се объркат, той ще е като невинно бебе.

— Разбрано. И тъй като ЦРУ ще уведомят полицията на САЩ, може и да нямаме много време за действие. Ако пратят приставите там и арестуват ФастБайт, и ако той попадне в системата на правосъдието, може никога да не разберем за кого е работил.

Чавес продължи:

— А освен това може да се раздърдори за нашата операция тук, за да намали присъдата си.

Хендли запита:

— Момчета, защо не заминете още тази вечер?

— Добре звучи — каза Райън.

Чавес не отговори.

— Динг? — запита Гренджър. — Какво има?

— Тази седмица Патси е извън града. В Питсбърг е за някакво обучение до утре. Синът ми е в училище и на занималня, но трябва да го взема в пет.

Помисли за момент и продължи:

— Ще намеря гледачка. Няма проблем.

— А какво ли ще каже Биъри за пътуването до Хонконг с оперативните служители? — запита Карузо.

Джак стана.

— Ами май трябва да го питаме. Ще поговоря с него и ще му кажа да дойде на следобедната ни среща, за да видим какво мисли за Иран и за да му кажем, че ще ходи в Хонконг.

Тод Уикс не се потеше и имаше усещането, че пулсът и кръвното му налягане са ниски. Всъщност от години не беше се чувствал толкова спокоен.

Три валиума помогнаха за това.