Том Клэнси - Код Заплаха

В отговора обясняваха на Адам Яо с назидателен според него тон, че ако Джа работи в Хонконг, в офис сграда, то това не означава, че представлява заплаха за сигурната мрежа на Министерството на отбраната на САЩ.

В края на краищата Хонконг не е Китай.

— Без майтап — отговори Адам на съобщението на екрана. Знаеше, че описаната от него ситуация е много необичайна, но все пак след събраната информация, макар и косвена, изискваше по-близък поглед.

Но шефовете му, аналитиците от ЦРУ, мислеха по друг начин.

Затова Адам не получи помощ, но това не се оказа най-лошата новина в съобщението от Ленгли. Шефовете му от Националната служба за подривни действия намекваха, че ще предадат тази полезна информация за местонахождението на Джа Шухай на полицията на САЩ.

Това означаваше според Адам, че до няколко дни в Монкок ще се появят черни джипове, от които ще излязат съдебни пристави. Триадите ще разберат, че онези представляват заплаха, и ще изкарат ФастБайт22 от града и Яо няма да го види никога вече.

Адам изключи компютъра и се облегна на стола си.

— Мамка му! — викна той в малката празна стая.

Джа Шухай не беше влизал досега в кабинета на Центъра. Малцина от служителите на „Призрачния кораб”, дори важните като Джа, бяха виждали отвътре изненадващо тясната и спартанска работна територия на своя водач.

Джа стоеше с отпуснати отстрани ръце и опрени едно в друго колене, в нещо подобно на военна стойка, защото Центъра не го покани да седне. Твърдият като камък гел в щръкналата коса на пънкаря хвърляше отблясъци под светлината от плоските екрани на бюрото на Центъра. Самият Център седеше на стола си пред мониторите, с безжичната слушалка в ухото и с неизменното си намръщено изражение.

Той каза:

— Унищожени са три американски безпилотни самолета, преди американците да прекратят полетите с тях.

Джа остана прав, без да каже нищо, замислен дали това е въпрос.

Центъра изясни объркването:

— Защо само три?

— Много бързо приземиха останалите си самолети. Успяхме да проникнем в друг един в Афганистан минути след първия, но онзи се приземи, преди нашият пилот да успее да завладее управлението му, а и нямаше оръжие. Щом установих това, се заех със самолета над Африка. Онази машина е ценна и технологично много напред. Това ще покаже на американците, че съществуват начини да им се нанесат големи вреди.

— Този самолет се заби в океана — отбеляза Центъра по начин, който Джа не можа да разгадае.

— Да. Това е продукт на „Нортроп Груман”, а моят софтуер е оптимизиран за платформите „Рийпър” и „Предатър” на „Дженерал Атомикс”. Надявах се пилотът да успее да го забие в някой кораб, но той загуби контрол много скоро, след като му прехвърлих управлението. Третият самолет летеше над Щатите и го завзех заради очевидната възможност да ги разтревожа силно.

Джа се гордееше с тези три пробива. Искаше малко повече благодарност от Центъра.

— Трябвало е да имаме повече пилоти — отвърна Центъра.

— Аз счетох за необходимо лично да се ангажирам с всяко отвличане. Можех да прихващам сигнала и да прехвърлям управлението на различни пилоти, но всяка операция имаше своите технически нюанси. Пилотът нямаше опита да поддържа сигнала.

Тун огледа доклада от Джа с подробностите за всяка операция. По вида му си личеше, че иска да направи и друг коментар, но вместо това само остави документа на бюрото си.

— Доволен съм.

Джа въздъхна продължително. Знаеше, че това е най-високата похвала от Центъра.

След това по-възрастният мъж каза:

— Надявах се на пет, дори повече, но и трите самолета, които си завзел, са добре избрани за максимално въздействие.

— Благодаря, Център.

— А троянският кон в мрежата им?

— Остава в действие. Подадох фалшива следа, която ще открият до седмица, но истинският троянски кон е готов за война в мига, в който самолетите им излетят.

— Фалшивата следа трябва да ги насочи към Иран, нали?

— Да, Център.

— Добре. Народната освободителна армия се надява, че американците ще атакуват Иран. Това е и крайната им цел. Аз обаче смятам, че армията недооценява възможностите на американците за разпознаване на заблуди. И все пак, всеки ден, в който във Вашингтон не се досещат за участието на Китай в операция „Земна сянка”, води силите ни по-близо до изпълнението на целите ни.

— Да, Център.

— Много добре — отговори Центъра и Джа се поклони, след което се обърна, за да излезе.