Том Клэнси - Код Заплаха

— Там няма нищо, което директорът на информационния отдел да намери.

— Не познавате човека и фирмата. От най-висока класа са.

Китаецът се усмихна и захапа пицата.

— Познавам Гавин Биъри и познавам „Хендли Асошиейтс”.

Уикс го изгледа продължително. Зад тях влезе група ученици от горните класове, които си говореха шумно. Едно момче хвана друго за главата, когато наближиха гишето, за да поръчат храна, и всички в групата се засмяха.

Седнал в тази нормална ситуация, Тод Уикс знаеше, че животът му съвсем не е нормален.

Досети се за нещо.

— Ще прегледам диска и ще му пусна моя диагностична програма. Ако аз не намеря нищо, ще го доставя на Гавин.

Китаецът се усмихна за пореден път.

— Тод. Ние не водим преговори. Ще направиш каквото кажем и ще го направиш когато кажем. Продуктът е чист. Няма за какво да се тревожиш.

Тод отхапа от пицата, но остави хапката в устата си. Замисли се кога ли отново ще може да яде спокойно. И че ще трябва да послуша китайците.

— И като свърша тази работа, край, така ли?

— Като свършиш тази работа — край.

— Добре — каза Уикс, бръкна под масата и взе чантата.

— Отлично. А сега — спокойно. Няма за какво да се тревожиш. Това си е само бизнес. Такива неща правим през цялото време.

Тод взе чантата и стана.

— Само този път.

— Обещавам.

Уикс излезе от ресторанта без нито дума повече.

Адам Яо беше прекарал целия ден в занимания с „бялата си” работа като президент, директор и единствен служител на „Сайно Шилд” — неговата еднолична фирма за разследване на нарушения на интелектуалната собственост. Освен задълженията си към ЦРУ той трябваше да поддържа тази компания параван, заради която стоеше тук, в Хонконг, която му осигуряваше контакти с местната полиция и общинските власти, както и добро прикритие за оперативните задачи.

Но тук наближаваше девет вечерта и заради дванадесетчасовата разлика между Ленгли и Хонконг Адам реши да изпълни „черните” си задължения и да изпрати съобщение по сигурната електронна поща.

Не искаше да прати съобщението по обед вчерашния ден, защото знаеше, че някъде в азиатския сектор на ЦРУ изтича информация.

Но това съобщение трябваше да замине.

Вчера приземиха цялата флотилия безпилотни самолети на САЩ, на военните, на разузнаването, на граничните сили — всичко, защото някакъв хакер беше успял да проникне в мрежата или в спътниковите сигнали, или пък и в двете, както пишеше в повечето предварителни доклади на Агенцията за национална сигурност, които Адам успя да прочете.

Когато научи за инцидента с безпилотния самолет в Афганистан, Адам разбра, че ще трябва да излезе на светло и да информира Ленгли, че тук, в Хонконг, той е по следите на Джа Шухай — китайски хакер на безпилотни самолети и беглец от американското правосъдие.

Не можеше да крие тази информация.

Яо знаеше, че в Ленгли може и да не се отнесат сериозно към неговото съобщение. Предположението му, че някакъв млад китайски хакер, откраднал програмен код за безпилотните самолети преди две години, е свързан някак с нападенията тази седмица и с отвличането на няколко американски безпилотни самолета, не почиваше на твърди доказателства.

Напротив, дори имаше доказателства, че Джа Шухай не работи по нищо на такова високо ниво, каквото е отвличането на безпилотни самолети. Яо не спомена триадите в съобщението си, но отвличането на такива самолети и убиването на американски войници в Афганистан някак не се връзваше с методите на „14К”. Не, по-вероятно се занимаваха с проникване в банки или с други форми на кражба с компютър, при условие, разбира се, че Джа работи за тях.

Адам искаше да се увери в това и молеше само за малко допълнителни ресурси, за да се поразрови повечко в компютърния център в Монкок.

Но Ленгли отказваше, обяснявайки, че всички хора в Азия в момента са ангажирани, също както и хората в централата.

Адам признаваше, че този отговор не е неоснователен, но се ядосваше. От Ленгли обясняваха простичко, че ако Китай имат връзка с инцидентите с безпилотните самолети, то това значи, че някои действа от вътрешността на страната. Всички разузнавателни сведения показваха, че агресивни компютърни операции от този мащаб трябва да започнат от Четвърти отдел на Генералния щаб на Народната освободителна армия. Там се намираха кибервоините на Китай.

Такова добре координирано нападение срещу Съединените щати би започнало оттам, а не от група хакери в Хонконг.