Том Клэнси - Код Заплаха

— Извинете ме, господин президент — каза тя и зае мястото си. — Току-що научих за трето отвличане. Един безпилотен „Предатър” на Гранична полиция, който работи за митническата служба и полицията около канадската граница, преди двадесет минути е спрял да се подчинява на команди.

— В Щатите ли?

— Да, сър.

— Как е станало това, по дяволите? Заповядах всички безпилотни самолети да се приземят. Граничните също.

— Да, сър. Този самолет се е намирал на пистата в базата „Гранд Форкс” в Северна Дакота. Готвели го за мисия по границата, но го спрели заради заповедта. Тъкмо щели да го вкарат в хангара, когато самолетът включил всичките си системи, тръгнал и докато го овладеят, излетял от рульожката. Сега лети на юг на шест хиляди метра височина над Южна Дакота.

— Господи! Къде отива?

— Не знаем за момента. Авиационните власти го следят и отклоняват трафика. Изпратихме два изтребителя да го свалят. На борда му няма оръжие, разбира се, но може да се използва като управляема ракета с малък боен заряд. Могат да опитат да ударят с него друг самолет, сграда или дори коли по някоя магистрала.

— Не може да бъде — промърмори съветничката по националната сигурност Колийн Хърст.

Райън нареди:

— Искам всеки един безпилотен самолет на САЩ, независимо чий е, какъв модел е и кой го е произвел, и дали се намира тук или в чужбина, да се разглоби до степен, при която да не може да излети.

Министърът на отбраната Бърджис каза:

— Да, сър. В момента го правим.

Шефовете от Гранична полиция и ЦРУ потвърдиха, че и те правят същото с безпилотните си самолети.

Джак погледна към Скот Адлър, държавния секретар.

— Искам службата ти да каже на всичките ни съюзници, които имат безпилотни самолети, че трябва да постъпят като нас, докато не получим повече информация.

— Слушам, сър.

— Добре. Какво знаем за тази кибератака?

Мери Пат отговори:

— В момента в Агенцията за национална сигурност викаме всичките си хора, за да разберем какво са направили. Вече ме предупредиха, че няма да получим отговор, преди да минат няколко часа, ако не и дни. Казват ми, че онези пипат доста тънко.

— Какво знаете?

— Подозираме, че някой е заглушил честотата, на която безпилотният самолет комуникира със спътника си, заради което онзи „Рийпър” е минал на автопилот. Това се случва при всяко прекъсване на комуникациите.

— След като самолета не е под наш контрол, някой е използвал собственото си оборудване, за да подаде валидния сигнал. За да го сторят обаче, е трябвало да имат достъп дълбоко в най-сигурната мрежа на Министерството на отбраната.

— Кой би могъл да го стори?

Директорът на ЦРУ Кенфийлд каза:

— Гледаме към Иран.

Мери Пат се намеси:

— Господин президент, не забравяйте, че не е необходимо този човек непременно да работи за някоя държава.

Райън обмисли думите й.

— Значи заплахата може да включва терористични и престъпни организации, частни фирми… по дяволите, дори и излезли от контрол оператори от нашето правителство.

Директорът на ЦРУ Кенфийлд се обади:

— За момента можем само да търсим онези, които имат мотив и средства. Относно атаката в Афганистан, това трябва да са „Ал Каида”, талибаните и Иран, защото всички те от известно време се бъркат в операциите ни в Афганистан. Но ако говорим за средства, трябва да забравим за талибаните. Те нямат почти никакви технологични знания. „Ал Каида” са на светлинни години преди талибаните, което значи, че в най-добрия случай могат да направят атака на някоя интернет страница. Но не и това.

— Значи смяташ, че са иранците?

— Ако е някой от тази част на света, то това са те.

Райън запита:

— Залавят само по един безпилотен самолет всеки път. Това говори ли ни нещо? Дали това са техническите им възможности, или защото имат само един обучен пилот за такива самолети?

— Може да е и едното, но и другото, сър. А е възможно и да са устроили само един център за управление на полети. Но от видяното днес се съмнявам, че не могат да управляват повече от един безпилотен самолет наведнъж по технически причини. Някой ни праща послание. Колкото и да ми се иска да им върна посланието, мисля, че засега сме в режим на приемане.

Мери Пат каза:

— Съгласна съм, сър. Преди да определим кой е виновен и кой — не, ще разберем как точно е станало всичко това.

Райън кимна и се обърна към министъра на отбраната:

— Вие и преди сте попадали под хакерски атаки, нали?

Боб Бърджис отговори: