Том Клэнси - Код Заплаха

— Преди шест месеца двадесет и четвърта ескадрила на ВВС откри вирус в актуализираната версия на софтуера на „Рийпър” в базата „Крийч”. Приземихме всички машини и ги проверихме една по една. Нямаше заразени. Но въпреки това изчистихме всички дискове в базата и започнахме от нула.

Райън каза:

— Сигурната мрежа на Министерството на отбраната не трябва да е свързана с интернет. Как, по дяволите, е влязъл вирус в софтуера на „Рийпър”?

Бърджис отговори:

— Да, вярно е, че имаме така наречената „въздушна междина” или физическо разстояние между нашата сигурна мрежа и интернет, което би следвало да не позволи да се случи нещо такова.

— Но?

— Но работим с хора, а те допускат грешки. Открихме вируса на преносим диск за актуализиране на картния софтуер в една от наземните станции за управление. Оказа се, че един от контрагентите ни е нарушил правилата.

Директорът на ЦРУ Кенфийлд се обади:

— Иранците и преди са правили подобни неща. Преди няколко години успяха да прехванат сигнала от един „Предатър” и да свалят видеоинформация от камерите.

Фоли го прекъсна:

— Да свалиш видеоинформация от камерата не е същото като да поемеш пълно управление на машината, да се прицелиш и да стреляш с оръжията, а после да изпълниш аварийно кацане. Това е далеч по-сложно.

Райън кимна, като слушаше, без да дава мнение.

— Добре — каза той. — Очаквам да ме информирате, когато научите нещо ценно за случая.

Министърът на отбраната заяви:

— Господин президент, както знаете, загубихме осем души от Първа кавалерийска дивизия и четиридесет и един войници от специалните афганистански сили. Още не сме подали информация за жертвите, но…

— Направете го — отговори Райън. — И признайте за безпилотния самолет, като кажете, че е имало технически проблем.

— Необходимо е да изпреварим ситуацията и да заявим на света, че сме жертва на хакери и че е извършено убийство на американски и афганистански войници.

Бърджис отговори:

— Сър, препоръчвам да не го правим. Враговете ни ще използват това срещу нас — така ще изглеждаме слаби.

Мери Пат поклати глава, но Райън я изпревари.

— Боб, хакерът със сигурност има запис от камерите на машината. Могат да покажат как са разбили нашата технология когато си поискат, по дяволите. Ако опитаме да скрием нещо, само ще усложним проблема.

След това Райън добави:

— В този случай, дами и господа, ще трябва да стиснем зъби. Искам да пуснете изявление, в което се казва, че по време на мисия в афганистанското въздушно пространство по покана на правителството на Афганистан неизвестни сили са завзели управлението на един от нашите безпилотни самолети за издирване и унищожаване на цели и са нападнали предна оперативна база на САЩ. Опитите ни да унищожим самолета, преди да премине в Пакистан, са били неуспешни. Ще намерим извършителите, убийците, и ще ги изправим пред съда.

Райън виждаше, че Бърджис не хареса това. Министърът на отбраната смяташе, че само няколко часа след изявлението талибаните ще говорят глупости по „Ал Джазира” и ще се хвалят, че те са го направили.

Той каза:

— Не бих искал да споделяме слабите си страни със света. Това ще насърчи повече хора да опитват.

Райън отговори:

— И аз не съм никак ентусиазиран, Боб. Но така само ще влошим нещата.

В този момент телефонът по средата на масата иззвъня. Президентът отговори:

— Да?

— Сър, току-що ни се обадиха от Гранична полиция. Безпилотният самолет е свален над Западна Небраска. Няма жертви.

— Слава богу — отговори Райън. Това беше първата добра вест за този ден.

Териториалният мениджър за продажби на компютри Тод Уикс седеше в една пицария пред хартиена чиния, омазана от парче пица със сирене.

Нямаше апетит, но не се сещаше за никаква причина да седи тук сега, в три следобед, и да не яде пица.

Насили се да отхапе. Сдъвка храната бавно, преглътна внимателно, разтревожен, че няма да се сдържи и ще повърне.

Повдигна му се, но това не се дължеше на пицата.

Обадиха му се за срещата в осем сутринта. Човекът отсреща не се представи, нито каза за какво ще се срещат. Само посочи часа и мястото, след което поиска от Тод да повтори указанията.

И след това затвори. След обаждането Уикс имаше чувството, че е глътнал жива котка. Прекара целия ден загледан в стената на кабинета си и през три-четири минути гледаше часовника си, желаейки едновременно никога да не стане три часът и в същото време да стане три, за да приключи с всичко това.