Том Клэнси - Код Заплаха

Майор Рейнолдс и капитан Прат в командния център в базата „Крийч”, слисани и гневни, рязко свалиха слушалките от главите си, излязоха навън в топлия и ветровит следобед и останаха там, за да чакат доклада за жертвите от базата „Евърет”.

Ръцете на двамата плувнали в пот мъже трепереха.

При нападението загинаха осем американски войници и четиридесет и един афганистанци.

Един полковник от ВВС в Пентагона стоеше прав пред седемдесет и два инчовия монитор, който допреди две минути, преди да угасне, показваше цялото събитие.

— Предлагам унищожение на място — каза той.

Искаше от шефовете си позволение да изпрати втори безпилотен самолет в района, който да хвърли достатъчно боеприпаси срещу приземения самолет и да го унищожи на мястото му така, че по нищо да не личи, че е американска машина. С малко късмет и с много ракети „Хелфайър” той можеше да изчезне напълно.

По много от лицата в залата се четеше съгласие, но доста от присъстващите не казваха нищо. За унищожаването на безпилотен самолет, паднал в контролираните от „Ал Каида” територии имаше протокол, за да остане скрита тайната и да се лиши врагът от възможността за пропаганда.

Министърът на отбраната Боб Бърджис седеше в края на дългата маса. Той почукваше с химикалката си върху бележника пред себе си, замислен. След това запита:

— Полковник, как можете да ме уверите, че следващият безпилотен самолет също няма да бъде отвлечен и приземен при „Циклоп 04” или дори по-лошо, че няма да премине през границата, за да нападне наши сили?

Полковникът погледна към министъра на отбраната и поклати глава.

— Честно казано, сър, не мога да ви дам никакви уверения, без да знам какво точно се случи сега.

Бърджис отговори:

— В такъв случай нека запазим каквито машини са ни останали.

Полковникът кимна. Не му хареса сарказмът на министъра на отбраната, но в думите му имаше здрава логика.

— Слушам, сър.

През последния половин час министърът на отбраната разговаряше с адмирали, генерали, полковници, шефове от ЦРУ и хора от Белия дом. Но в цялата тази криза най-интересен се оказа разговорът с техника от, Дженерал Атомикс”, който се намираше по това време в Пентагона и когото изпратиха за среща с министъра, преди да отиде в съседната стая, за да чака нови заповеди. След като му обясниха мащабите на кризата, техникът заяви достатъчно категорично, че независимо как хакерите са проникнали в безпилотния самолет, ще е опасно да се смята, че има каквито и да било технологични пречки за географския обхват на действията им. Никой в армията или в, Дженерал Атомикс” не можеше да заяви на толкова ранен етап дали операторът, завзел управлението над безпилотния самолет в Пакистан, не би могъл да завладее и управлението на самолет на САЩ, който лети по границата с Мексико, в Югоизточна Азия или в Африка.

След като чу тези думи, министърът на отбраната Бърджис обяви в залата:

— Не знаем къде е нападателят или какъв достъп има до нашата мрежа. Затова заповядвам приземяване на всички безпилотни самолети „Рийпър”.

Един полковник, който участваше в операциите с безпилотните самолети, вдигна ръка.

— Сър. Не знаем дали точката за достъп се ограничава само до системата „Рийпър”. Възможно е някой с възможностите, които видяхме, да може да контролира и другите ни безпилотни системи.

Министърът беше мислил по този въпрос. Стана, взе шлифера си от стола и го нахлузи.

— За момента спираме само система „Рийпър”. Заедно с ЦРУ и Агенцията за вътрешна сигурност имаме колко? Сто постоянно летящи безпилотни самолети, нали? Искам бройката, за да информирам президента — каза той на една от своите подчинени.

Жената кимна и изхвръкна от залата.

Бърджис продължи:

— Информацията от безпилотните самолети осигурява безопасност на адски много войници, гранични патрули и други. Отивам в Белия дом, за да обсъдя въпроса с президента. Ще го запозная с двете страни на този въпрос и той ще прецени дали да спрем всички безпилотни самолети по света, докато решим какво, по дяволите, става. А сега ми трябва информация. Искам да знам кой, как и защо. Този инцидент ще се превърне в грозна каша за всички нас, но ако не можем да отговорим на тези три въпроса веднага, нещата ще станат по-грозни и ще продължат много повече време. Ако вие и хората ви не търсите отговорите на тези три въпроса, не искам да занимавате нито мен, нито хората ми със себе си.

Всички в залата отговориха живо с „Да, сър” и Боб Бърджис излезе, последван от антуража си от хора в костюми и униформи.