Том Клэнси - Код Заплаха

Макар и рядко, се случваше самолетите да „оглупеят” временно, но да изпълнят самостоятелно завой и да увеличат скоростта без намесата на контрольора се оказа нещо съвсем ново за операторите и техниците.

Следващите няколко минути пилотът, операторът на датчиците и контрольорът действаха професионално, но с нарастващо безпокойство. Включваха различни програми на екраните, изчистваха командите на автопилота и координатите на пътните точки, както и информация от полета, в опит да отстранят грешната команда, която караше въоръжения им самолет да се отклони от курса.

Екраните пред тях показваха инфрачервено изображение на земята, над която безпилотният самолет се носеше в посока на изток. Но опитите им да си върнат управлението не успяваха.

— Тук пилотът, контрольор. Дали някой не се е намесил тук?

— Ние… ние опитваме да възстановим връзката. В разговори сме с, Дженерал Атомикс” и те търсят проблема.

Безпилотният самолет промени скоростта и курса си още няколко пъти, докато доближаваше границата с Афганистан.

Операторът капитан Прат каза на глас онова, което се въртеше в мислите на всеки запознат със ситуацията в базата на ВВС „Крийч”:

— Това не е грешка в софтуера. Някой хакер е завзел самолета.

Основната връзка се осъществяваше чрез спътник, който изпращаше съобщения от базата до самолета. На теория нямаше възможност тази връзка да бъде прекъсната и завзета, но никой на земята не можеше да обясни по друг начин онова, което се случваше на дванадесет хиляди километра от тях.

Показанията на системата за глобално позициониране отчетоха, че „Циклоп 04” пресича границата с Афганистан в 2,33 часа местно време.

Рейнолдс нанесе курса на самолета на планшет.

— Тук пилотът. При този курс и с тази скорост „Циклоп 04” ще премине над населено място. Ще мине на два километра източно от град Калат в Афганистан.

— Тук контрольорът. Разбрано.

— Тук операторът. Разбрано.

След няколко секунди се обади контрольорът:

— Имаме връзка с разузнавачи в Кандахар… Казват, че на два километра източно от Калат има наша база. В нея има наши бойци на предни позиции и сили на афганистанците.

— Ще минем точно над тях.

В контролния фургон настъпи тишина за няколко секунди. След това капитан Прат каза:

— Със сигурност…

Замлъкна, защото не искаше да каже останалото. Но след това продължи:

— Със сигурност не могат да задействат въоръжението.

— Не — отвърна Рейнолдс, но не звучеше толкова уверено. — Тук пилотът, до контрольора. Искаме ли да… ъ… проверим дали в района нямаме въздушни сили, които да, ъ, свалят нашия самолет?

Никой не му отговори.

— Тук пилотът, до контрольора. Чу ли въпроса ми? Ясно е, че самолетът ни е в нечии ръце и не знаем какви са намеренията им.

— Разбрано, пилот. В момента влизаме във връзка с „Баграм”.

Рейнолдс погледна към Прат. Поклати глава. Военновъздушната база „Баграм” се намираше твърде далече от „Циклоп 04”, за да е от полза.

След няколко секунди изображенията на някои от екраните се смениха и камерите превключиха от цветно излъчване към инфрачервено и после черно-бяло предаване, а после към бяло. Дисплеят смени няколко пъти всичките си настройки, но с постоянна скорост. Накрая се спря на инфрачервено с горещо бяло.

Рейнолдс погледна към Прат.

— Тези команди ги подава човек.

— Несъмнено — потвърди операторът.

— Тук контрольорът, до пилота. „Баграм” уведомява, че са изпратили няколко Ф–16. Ще пристигнат до около тридесет и шест минути.

— Мамка му — изруга Прат, но без да натисне бутона за излъчване. — Нямаме толкова време.

— Никак даже — съгласи се Рейнолдс.

Обективът на камерата, който подаваше изображение на основния екран, започна да фокусира върху един далечен хълм, на който се виждаха няколко квадратни постройки, разположени в кръг.

— Тук контрольорът. Това трябва да е „Евърет”.

На екрана се появи зелено квадратче, което обхвана най-голямата постройка на хълма.

— Хвана цел — каза Прат. — Някой има достъп до всички възможности на „Циклопа”.

Той трескаво опита да прекъсне прицелването чрез клавиатурата, но самолетът не реагира.

Всички в центъра за управление разбраха, че техният самолет се прицелва в американска база. И всички знаеха какво следва.

— Имаме ли възможност да се обадим в тази база? Да ги предупредим, че ще попаднат под обстрел?

В слушалките се чу гласът на контрольора:

— От Кандахар се заеха, но ще има известно забавяне — каза той и продължи: — Каквото има да става, ще стане, преди да успеем да ги предупредим.