Том Клэнси - Код Заплаха

Майор Брайс Рейнолдс управляваше „Циклоп 04”, а капитан Калвин Прат действаше като оператор на сензорите на машината. Двамата седяха удобно в наземната си станция за управление, а безпилотният им самолет, модел „MQ–9 Рийпър”, летеше в Пакистан, близо до границата и на шест километра над Белуджистан.

На метър зад пилота и седалките със сензорно управление седеше главният контрольор — един лейтенант, който контролираше мисията на машината и извършваше координацията с бойните единици в Баграм, Афганистан, където се намираше базата на безпилотните самолети е разузнавачите, които следяха информацията от полета.

Въпреки че полетът тази вечер имаше за цел разузнаване, а не издирване и унищожаване, безпилотният „Рийпър” носеше на крилете си пълното бойно снаряжение — четири ракети „Хелфайър” и две двестакилограмови бомби с лазерно насочване. Разузнавателните полети често пъти откриваха случайни цели и „Циклоп 04” имаше готовност за разрушение, ако се наложи.

Рейнолдс и Прат изпълняваха третия час от шестчасовата си мисия, по време на която трябваше да следят наземния трафик по национално шосе 50 в Пакистан, близо до град Муслим Багх, когато чуха гласа на контрольора.

— Пилот, премини към следващата попътна точка.

— Разбрано — отговори Рейнолдс и натисна лоста за управление наляво, за да наклони машината странично на 20 градуса, след което погледна надолу към чашата с кафе. Когато вдигна поглед, очакваше да види изображението от насочената надолу инфрачервена камера с указание за завой на запад.

Но мониторът отчиташе, че машината лети по права линия.

Пилотът погледна индикатора за страничен наклон на машината, която наистина се оказа в хоризонтално положение. Знаеше, че не е включил автопилота, но провери отново.

Не.

Майор Рейнолдс натисна лоста малко повече, но никой от уредите на дисплея не реагира.

Опита наклон надясно, но отново самолетът не реагира.

— Тук пилотът. Лостът за управление умря. Нямам реакция. Според мен загубихме връзката.

— Тук контрольорът, разбирам, че „Циклоп 04” е оглупял.

„Оглупял” за пилотите на безмоторните машини значеше, че самолетът не реагира на командите на оператора. Случваше се понякога, но толкова рядко, че не налагаше незабавно внимание от страна на техниците в базата.

Операторът на датчиците капитан Прат, който седеше отдясно на Рейнолдс, каза:

— Потвърждавам. Нямам отговор от самолета.

— Разбрано — каза контрольорът. — Чакайте малко. Ще направим диагностика.

Рейнолдс гледаше как самолетът му лети право на север, в посоката, която беше му дал преди няколко минути, и се надяваше контрольорът да му каже, че са открили някакъв софтуерен проблем или проблем със спътниковата връзка. Междувременно той можеше само да гледа екраните с изображенията от самолета, който летеше високо над голи безлюдни хълмове.

Програмата на самолета „Рийпър” включваше важна част за аварийно управление, която пилотът се надяваше да се активира, ако техниците не успеят да овладеят машината. Ако „Циклоп 04” останеше без спътникова връзка, контролът му се поемаше от програма, при която автопилотът щеше да закара и приземи машината на предварително определено място.

След още няколко минути полет без връзка със спътника и неуспешни опити от страна на техниците да разберат какво става с линукс базирания софтуер, Рейнолдс забеляза, че индикаторът за напречно положение помръдва. Дясното крило се вдигна над изкуствения хоризонт, а лявото слезе под него.

Но аварийната програма за управление с автопилот не беше включена. Самолетът променяше курса си.

Майор Рейнолдс остави лоста за управление, за да е сигурен, че не е задействал машината непреднамерено. Крилете продължиха да се накланят и всички камери по нея отчетоха завой на изток.

Безпилотният самолет се наклони на двадесет и пет градуса.

Капитан Прат, операторът на датчиците, запита тихо:

— Брайс, ти ли правиш това?

— Ъ… не. Не съм аз. Тук пилотът, до контрольора. „Циклоп 04” току-що промени курса.

След като приключи съобщението си, пилотът видя как крилете се върнаха в хоризонтално положение.

— Сега стои на курс нула две пет градуса. Височината и скоростта не са променени.

— Ъ… повтори?

— Тук пилотът, контрольор. „Циклоп” лети по собствен курс.

След малко майор Рейнолдс видя, че машината ускорява.

— Тук пилотът, до контрольора. Скоростта спрямо земята се увеличи на сто и четиридесет, сто и петдесет… сто шестдесет и пет възела.