Том Клэнси - Код Заплаха

Джа, американски гражданин, беше арестуван в Сан Диего за опитите си да продава на китайците инженерни тайни на своя работодател „Дженерал Атомикс”, който произвеждаше безпилотни самолети за Военновъздушните сили. Хванаха го на местопрестъплението със стотици гигабайта проектантска информация за тайните мрежи за комуникация и изпращане на данни за глобалната позиционираща система, след като се беше похвалил в китайското посолство, че знае как да срине системата, като проникне в спътниковата й част, и как да получи траен достъп до секретната мрежа на Министерството на отбраната, като направи троянски кон, с който да зарази мрежата на работодателя си и оттам да проникне нагоре по веригата. От ФБР не му повярваха, но за всеки случай му предложиха частичен имунитет, ако разкаже на „Дженерал Атомикс” всичко, което знае за уязвимите места в системата.

Джа отказа и получи присъда от осем години.

Само след година във федерален затвор с минимална сигурност успя да излезе по линията на програма за превъзпитаване чрез труд и изчезна.

Всички в Щатите знаеха, че Джа ще опита да се промъкне до Китай. Адам тогава работеше в Шанхай и получи известието от полицията, защото там основателно смятаха, че ако Джа успее да се добере до Китай, ще започне работа в някоя фирма в града.

Адам беше почти забравил за случая, особено след като се премести в Хонконг.

Но тази вечер си спомни. Джа очевидно се беше постарал да промени външния си вид, защото снимката на известието показваше един обикновен млад китаец, а не пънкар с коса нагоре, но Адам Яо успя да го разпознае.

Докато сядаше в колата си, Адам разсъждаваше над това странно съвпадение. Какво, по дяволите, търси тук Джа, при триадите? Точно както фактът, че господин Хан имаше отношения с местните улични престъпници, го учудваше, че и Джа, който според ФБР беше хакер от най-висока класа, е тук, сред триадите, които са далеч под нивото му.

Яо нямаше представа какво значи всичко това, но със сигурност знаеше, че щеше да остави останалите си задачи, за да разбере.

Но имаше едно сигурно нещо — Яо нямаше да изпраща имейл до полицията в САЩ или до ФБР.

Адам Яо работеше като агент без официално прикритие, а това не го правеше екипен играч. Знаеше, че обаждането до Щатите означава, че тук, в пощенската служба на улица „Куон уа” и в компютърния център Монкок ще плъзнат американски полицаи и хора от посолството, а това гарантираше, че Джа и триадите няма как да не забележат белокожите мъже със слушалки в ушите и ще изчезнат оттук.

Адам имаше и друга причина да не бърза със съобщаването на тази вест.

Очевидния теч на информация от ЦРУ.

През последните месеци няколко от инициативите на ЦРУ се провалиха. Последваха ги арести на добре поставени агенти в правителството, вкарване в затвора или екзекутиране на дисиденти с връзки с Ленгли, и разкриване и прекратяване на електронни операции срещу Китайската народна република.

Отначало всичко изглеждаше като лош късмет, но е времето много хора решиха, че някой в пекинската станция на ЦРУ работи за китайците.

Адам, човекът оркестър, винаги играеше, без да разкрива картите си. Така трябваше да работи всеки агент без прикритие. Но всъщност той работеше самостоятелно. Пращаше възможно най-малко информация до Ленгли и не комуникираше с никого в пекинската станция или с агентите на ЦРУ в американското консулство в Хонконг.

Не, Адам щеше да изчака с откритието си и да разбере сам какво прави тук Джа Шухай.

Искаше му се само да има малко помощ. Самостоятелната работа водеше до много дълго работно време и разочарования.

Но си беше адски по-добре от това да изгориш.

Гостите на казино „Индиан Спрингс” на шосе 95 в Невада може да се изненадат, ако разберат, че най-далечните и тайни войни на Америка се водят от група тесни фургони на не повече от половин миля от техните маси за покер.

В пустинята Мохаве, северозападно от Лае Вегас, пистите, рульожките, хангарите и другите конструкции във военновъздушната база „Крийч” приютяват 432-ра експедиционна ескадрила — единствената, която ползва само безпилотни самолети. От там, откъдето се вижда казино „Индиан Спрингс”, пилотите и операторите на сензорите управляват безпилотните машини над територии в Афганистан, Пакистан и Африка.

Пилотите на тези машини не се качват в кабината за излитане, а влизат в наземната станция за управление — фургон с размери десет на три метра в паркинга на базата „Крийч”. Онези, които хулеха системата, често „истински” пилоти, наричат 432-та ескадрила Военнофотьойлните сили, но въпреки че мъжете и жените от базата са на 7500 мили разстояние от бойното пространство, над което летяха самолетите им с най-модерни компютри, камери и системи за управление чрез спътници, те участваха в бойните действия не по-малко от всеки пилот в кабината на изтребителя си.