Том Клэнси - Код Заплаха

— Исусе всемогъщи — възкликна Рейнолдс. — Мамка му!

Той натисна рязко лоста за управление наляво и надясно, а след това напред и назад. Екранът не реагира. Пилотът седеше като обикновен зрител и чакаше бедата.

— Оръжието е включено — докладва капитан Прат.

След което започна да чете информацията на дисплеите. Нямаше какво друго да прави, освен да обяснява какво се случва.

— Избрани средните пилони.

— Тук пилотът, ясно.

— Оператор до пилота — каза Прат е леко разтреперан глас.

— Подготвя се двигателят на ракета „Хелфайър”. Захранването — включено. Лазерът — включен. Оръжието — готово за стрелба. Къде са проклетите изтребители?

— Контрольорът до оператора. Остават им тридесет минути.

— Проклятие! Предупредете базата, мамка му!

— Лазерният прицел — задействан!

Това означаваше, че безпилотният самолет щеше да получи информация за точното разстояние до целта. Това беше и последната стъпка преди изстрелването на ракетата.

След секунди самолетът изстреля една ракета. Двеста и петдесет килограмовата й бойна глава се стрелна напред и се показа в долния край на монитора, а пламъкът от двигателя й за момент заслепи камерата, преди екранът да се проясни, за да покаже ярка и бързо движеща се точка.

— Огън! — викна Рейнолдс. Използваха тази дума, за да укажат, че пилотът е произвел изстрел с ракета, но тъй като нямаха дума за изстрелване по този начин, я използва и сега. След това се зае да чете на глас данните за достъп до целта от своя екран:

— Време на полета — тринадесет секунди.

Стомахът му се сви.

— Пет, четири, три, две, една.

Ударът на ракетата заслепи центъра на монитора. Получи се мощен взрив с няколко вторични експлозии, от които стана ясно, че ракетата е попаднала в склад за боеприпаси или гориво.

— По дяволите, Брайс — промърмори Прат от седалката си отдясно на майор Брайс Рейнолдс.

— Да.

— Мамка му! — отново се обади Прат. — Подготвя се и втора ракета.

След тридесет секунди Рейнолдс отново каза „Огън!” и продължи:

Изглежда ще ударят по същата цел.

След кратка пауза му отговориха:

— Разбрано.

Всички седяха, загледани в екраните пред себе си, от които се виждаше как самолетът им напада своите.

Всичките четири ракети излетяха и удариха три различни панелни постройки в базата.

След това двете бомби паднаха върху един гол скалист склон.

След като изстреля цялото си въоръжение, „Циклоп 04” зави рязко в обратна посока, увеличи скоростта до двеста възела, която беше и максималната му скорост, и се стрелна обратно към пакистанската граница.

Контрольорът даваше информация за местонахождението на изтребителите, които се намираха на двадесет минути път, които станаха десет, а после пет, преди безпилотният самолет да влезе в обсега на управляемите им ракети AIM–120 AMRAAM от типа „въздух-въздух”.

В този момент вече не ставаше дума за спасяване на живота на хора. В този момент ставаше дума за унищожаване на „Рийпър”-а, преди той да избяга в Пакистан, където щеше да попадне в ръцете на врага.

Самолетът прелетя през границата, преди да успеят да го свалят. Изтребителите също преминаха границата в отчаян опит да унищожат секретното оборудване, но безпилотният самолет се спусна рязко на хиляда и петстотин метра и се озова над гъсто населения град Куета, а пилотите на изтребителите получиха заповед да се връщат в базата.

Мъжете и жените в базата „Крийч”, както и онези в Афганистан и ЦРУ, а също и в Пентагона, продължиха смаяно да гледат на живо картината от избягалия от управлението им „Рийпър”, който направи кръг над едно житно поле на няколко метра от крайния квартал „Самунгли” на град Куета.

Пилотите разбраха, че самолетът ще изпълни контролирано кацане. Спускането се оказа почти идеално, с намаляване на въздушната скорост и газта, докато камерите на машината оглеждаха мястото за приземяване. Едва в последния момент, докато машината летеше на тридесет метра над земята, край доста натоварен път с четири платна, пилотът фантом дръпна рязко лоста за управление, с което накара самолетът да завие рязко наляво и надолу и да загуби напълно подемната си сила. Машината падна на земята, претърколи се няколко пъти и спря.

Мъжете и жените в база „Крийч”, в Ленгли и в Арлингтън, които наблюдаваха този кошмар от първите редове, отскочиха назад едновременно, изненадани от жестокото и изненадващо предумишлено събаряне на машината им в края на плавния полет.