Том Клэнси - Код Заплаха

По стените имаше нощно осветление, но иначе в дневната цареше също такава тъмнина, както в спалнята.

— Какво има, Карсън?

Офицерът от ВВС отвърна тихо:

— Господин президент, министърът на отбраната Бърджис ме помоли да ви събудя и да ви информирам, че преди около три часа един инженерен батальон и полк бойци от китайската Народна освободителна армия са дебаркирали в плитчината Скарбъро, на филипинска територия.

Джак се питаше защо ли не се изненадва от това.

— Имало ли е съпротива?

— Филипински крайбрежен патрулен кораб, който според китайците е стрелял по дебаркиращите съдове. Корабът е потопен от китайски разрушител от клас „Луда”. Все още няма информация за убити и ранени.

Джак въздъхна уморено.

— Добре. Кажи на министъра да идва. Ще го чакам след тридесет минути в Ситуационната зала.

— Слушам, господин президент.

— Искам да присъстват и Скот Адлър, командващият Йоргенсен, посланик Ли, директорката на Националното разузнаване Фоли — тук или на видеоконференция. И — продължи Райън, като разтри очи, — извинявай, Карсън. Кого забравям?

— Ъ… вицепрезидентът?

Джак кимна бързо в слабата светлина в залата.

— Благодаря. Да, предупреди и него.

— Слушам.

Президентът Райън седна пред масата в конферентната зала и отпи първата глътка от чашата кафе, след която знаеше, че го чакат още много. В съседната Ситуационна зала кипяха приготовления, а залата за съвещания се оказа пълна с хора, които го чакаха.

Боб Бърджис и някои от военните от Пентагона вече бяха там. Всички изглеждаха така, сякаш не са спали цяла нощ. Мери Пат Фоли също се намираше тук. Арни ван Дам седеше в залата, но командващият Тихоокеанския флот, вицепрезидентът и държавният секретар, които се намираха извън града, присъстваха чрез телеконферентна връзка, въпреки че до стените на залата стояха прави мъже и жени от службите им.

— Боб — каза Райън. — Какви са последните новини?

— Филипинците казват, че на потъналия кораб е имало двадесет и шестима моряци. Вадят ги живи от водата, но ще има смъртни случаи. В района има и други филипински бойни кораби, но срещу тях има много повече оръжие и вероятно няма да се бият с китайците.

— И на филипинска земя има китайски войници, така ли?

— Да, сър. Наблюдаваме със спътник и събираме изображения. Инженерният батальон вече укрепва позициите.

— За какво им са плитчините? Имат ли някаква военна цел там, или всичко е заради правото на риболов?

Мери Пат Фоли отговори:

— Така засилват присъствието си в Южнокитайско море. И проверяват реакцията, господин президент.

— Моята реакция ли?

— Да.

Президентът Райън се замисли за момент. После каза:

— Трябва да изпратим незабавно послание, да ги известим, че няма да кършим ръце, докато гледаме какво правят.

Скот Адлър се обади от монитора в другия край на залата:

— А онази подводница, която преди седмици отиде в залива Субик. Китайците ще кажат, че това е провокация, която е свързана с нас.

Джак отговори:

— Изобщо не вярвам, че ние сме хората, които предизвикват нещо в случая. Китайците ще си измислят мотиви, освен ако не открием директна стрелба по тях.

Адлър се намеси:

— Но ние не искаме да падаме в този капан и да им даваме повод да разпалят нещата.

— Разбрах, Скот, но липсата на отговор също е довод. Така излиза сякаш одобряваме напълно действията им. Аз не одобрявам действията им.

Райън погледна към Бърджис.

— Предложения, Боб?

Боб се обърна към адмирал Йоргенсен на монитора:

— Адмирале, какви активи сме готови да придвижим бързо в района? Имаме ли нещо, с което да покажем, че сме сериозни?

— „Роналд Рейгън” е в Източнокитайско море, на път към Девета ударна група самолетоносачи. Още днес можем да го изпратим на запад заедно с целия му ескорт. Ще стигне брега на Тайван към края на седмицата.

— Препоръчвам да не го правим — каза Адлър.

Арни ван Дам го подкрепи:

— Аз също. В пресата ви критикуват, че настройвате срещу нас хората, на които дължим външния си дълг.

Райън реагира гневно:

— Ако американците желаят да се подчиняват на китайците, ще трябва да си намерят друг ръководител.

Джак прокара пръсти през сивата си коса и се успокои. След това каза:

— Няма да започваме война заради плитчините там. Китайците го знаят. Те ще очакват да преместим самолетоносачи близо до съюзниците си. И преди сме го правили. Направете го, адмирале. И се погрижете групата самолетоносачи да има всичко необходимо.