Том Клэнси - Код Заплаха

Траш страстно мразеше да каца на самолетоносач, а нощното кацане на самолетоносач ненавиждаше сто пъти повече. А ужасното време и разгневеното море, прибавени към уравнението, гарантираха, че за Уайт тази вечер е адски лайняна.

Забеляза кораба. Долу, отвъд дигиталната информация на дисплея, видя малка редица зелени светлини с жълта зона в средата. Това представляваше оптичната система за кацане, която ставаше все по-ярка и голяма.

След миг по радиото се чу глас, достатъчно силен, за да надделее над шума от собственото му дишане.

— Четири нула осем, три четвърти миля. Обади се.

Траш натисна бутона на разговорната уредба.

— Четири нула осем. Хорнет на пет точка девет.

С равен и успокояващ глас насочвачът отговори:

— Разбрано. Наредил си се вляво. Не се изкачвай.

Лявата длан на Траш дръпна лоста за газта съвсем малко назад, а дясната бутна лоста за управление на самолета леко надясно.

„Самолети на Морската пехота на самолетоносач. Защо? „— питаше се Траш. Разбира се, той знаеше отговора. Казваха му интегриране на носачите. Морските пехотинци вече двадесет години излитаха от самолетоносачи в резултат на умната идея на някой офицер, заседнал неподвижно зад бюрото си. Това отразяваше идеята, че всичко, което могат онези от морската авиация, трябва да го могат и летците от Морската пехота.

„Е, както и да е. „

Според Траш Уайт това, че Морската пехота го може, не значеше, че трябва да го прави. Морската пехота трябваше да излита от равни писти в джунглата или в пустинята. Пилотите трябваше да спят в палатки с камуфлажна мрежа заедно с други морски пехотинци, да газят кал, докато стигнат до самолетите си, и след това да излитат и да оказват подкрепа в боя на своите колеги от Морската пехота.

Не трябваше да живеят на някакъв проклет кораб или да излитат от него.

Така мислеше Траш, но никой не го питаше за мнението му.

Името му беше Брандън Уайт, но никой не го наричаше така. Всички му викаха Траш. Да, игра на думи с фамилното му име, но макар и по произход от Кентъки, той не можеше за никого да е бял боклук [3] Игра на думи с White trash (англ.), бял боклук, както наричат бедните бели американци, често безработни, с нисък социален статус и образование. — Бел. прев. , освен за най-синьокръвния жител на северните щати. Баща му беше педиатър с успешна практика в Луисвил, а майка му — професор по история на изкуството в университета в Кентъки.

Наистина не произлизаше точно от тези среди, но трябваше да търпи тази позивна, защото имаше далеч по-лоши.

Познаваше един пилот от друга ескадрила, когото наричаха Пресата, което звучеше далеч по-добре от Траш, докато не научи, че онзи мъж е получил прякора си след една пиянска вечер в бар в Кий Уест. На излизане от мъжката тоалетна младият сладур закопчал с ципа топките си, не успял да разкопчае ципа и се наложило да го карат в болницата. Сестрата от Бърза помощ записала в болничния лист „тестикуларна преса” и въпреки че младият лейтенант се възстановил от неприятния инцидент, със сигурност с този прякор нямаше никога да забрави онази вечер.

На Траш Уайт му се струваше, че такъв прякор, от игра на думи с фамилното му име, е значително по-приятен.

Още в детството си Брандън искаше да е автомобилен състезател, но като тийнейджър се качи в селскостопанския самолет на бащата на приятел и това определи живота му. Онази сутрин, която прекара в полети над соевите посеви в „клозета с две дупки”, както наричаха двуместните самолети с остъклена кабина, му показа, че истинското вълнение не се състои само в това да караш кола по овална писта, а да летиш в безкрайното небе.

Можеше да избира между ВВС и Военноморските сили, но братът на негов приятел беше заминал за Морската пехота и Брандън реши да го последва, след като една вечер морският пехотинец ги заведе в „Макдоналдс” и им разказа колко е страшен и лош.

Сега Уайт беше на двадесет и осем години и управляваше тактически изтребител F/A–18C „Хорнет” — самолет, невъобразимо далечен от онзи първи „трактор”.

Траш обичаше летенето и Морската пехота. Последните четири месеца прекара в Япония, където се чувстваше отлично. Япония не предлагаше развлеченията на Сан Диего, Кий Уест или други места, които той познаваше, но все пак не можеше да се оплаче.

Не и до онзи ден, когато му казаха, че ескадрилата от дванадесет самолета ще лети за „Роналд Рейгън” и че оттам ще заминат за Тайван.

В деня, след като САЩ обявиха, че „Рейгън” отива близо до Китайската народна република, бойни самолети на Народната освободителна армия се заеха да преследват самолети на Тайван в Тайванския проток. Траш и неговите морски пехотинци получиха заповед да заминат за самолетоносача в помощ на самолетите, които вече се намираха на борда. Заедно летците от ВМС щяха да изпълняват патрулни мисии над тайванската част на Тайванския проток.