Том Клэнси - Код Заплаха

— Съжалявам, че така ви натрапихме тази среща, но сме тук заради един проблем и ни трябва човек, който познава нещата.

Яо отговори:

— Секретарката ми каза, че в града има представители на вашата фирма, които искат кратка консултация. Откровено ми се иска да мога да ви предложа повече от двадесет минути, но нямам никакво време. Обзалагам се разбирате, че разследванията във връзка с интелектуалната собственост тук, в Хонконг, и в Китай ми създават доста работа. Не се оплаквам, дори ако спя на канапето в офиса вместо у дома си, където да имам нормален живот.

Той махна с ръка към леко измачканата си риза, за да се извини за вида си.

Когато влязоха в малкия и спартански обзаведен офис, Джак каза:

— Благодарим ви за времето, което ни отделихте. Наистина.

Секретарката донесе сервиз за кафе за четиримата и го постави в малката зона за сядане пред разхвърляното бюро на Адам.

Джак се запита какво ли се върти в главата на Яо. Присъствието на сина на президента на Съединените щати в офиса му може и да беше супер, но срещата и разговорът с Доминго Чавес несъмнено щеше да е едно от най-важните събития в живота на този служител на ЦРУ.

— Е — запита Яо, — откъде научихте за мен?

Джак отговори:

— Преди няколко месеца в „Инвестор Бизнес Дейли” излезе статия, в която се споменаваше вашата фирма заедно с няколко други. Когато нашите проблеми ни доведоха тук, в Хонконг, намерихме адреса ви и се обадихме.

— А, да. Миналата година работих по един случай за високотехнологични патенти, които се използваха нелегално в Шънджън. Такива неща стават през цялото време, но безплатната реклама не вреди.

— По какви проекти работите напоследък? — запита Джак.

— Всякакви. Имам клиенти в компютърната индустрия, фармацевтиката, продажбите на дребно, издателската работа, дори и в ресторантьорството.

— Ресторантьорство?

Адам кимна.

— Да. В Южна Калифорния има известна верига ресторанти с над шестдесет заведения. Оказва се, че тук имат още единадесет, за които не са знаели.

— Шегувате се — каза Биъри.

— Не. Същото име, същите знаци, същото меню, същите шапчици на главите. Само дето собствениците на веригата не виждат и цент от печалбите.

— Невероятно.

— Тези неща се случват все повече. Неотдавна разбиха верига фалшиви магазини „Епъл”, които продават ментета. Дори служителите в тях мислели, че работят за „Епъл”.

— Сигурно е трудно да ги затвори човек — предположи Райън.

Яо се усмихна любезно.

— Трудно е. На мен ми е приятна работата по разследването, но да работиш с китайската бюрокрация е… Как да кажа?

— Лайнарска работа? — предложи Джак.

Яо се усмихна.

— Мислех да кажа „тягостно”, но „лайнарска работа” описва ситуацията по-добре.

Продължи да се усмихва и запита:

— Е, Джак. Защо не виждам зад теб двама охранители с квадратни челюсти, черни костюми и слушалки?

— Отказах охраната. Обичам да съм си сам.

Чавес добави усмихнат:

— При нужда аз го наглеждам.

Яо се разсмя, отпи малко кафе и се размърда в стола си. Джак улови, че той наблюдава Чавес.

— Е, господа, каква пакост са сторили китайците на вашата фирма за финансово управление?

Гавин Биъри отговори на този въпрос:

— Киберпрестъпност по същество. Моята мрежа търпи серия много добре обмислени и организирани хакерски удари. Успяха да проникнат и да откраднат списъка с клиентите ни. Очевадно е, че тези данни са изключително важни. Аз проследих източника на атаките до един сървър в САЩ и се вмъкнах в него.

Адам каза:

— Браво. Обичам фирмите, които имат желание да отвърнат на удара. Ако всички го правеха, щяхме да сме много по-добре по отношение на кражбите на търговска информация. И какво открихте на сървъра?

— Намерих извършителя. Намерих данни, от които се вижда кой стои зад нападението. Не е истинско име, а псевдоним. Установихме също, че атаката започва оттук, в Хонконг.

— Това е интересно и съм сигурен, че е било адски трудно да ги проследите дотук, но не разбирам едно нещо. След като тези хора са присвоили данните от мрежата ви… какъв е смисълът да си ги връщате обратно. Вече са там някъде, употребени, копирани и компрометирани. Защо ви е да идвате тук?

Чавес се намеси:

— Искаме да заловим извършителя, за да не го прави отново. Да го съдим.

Яо изгледа тримата безнадеждни наивници.

— Професионалното ми мнение, господа, е, че вероятността за това е много малка. Дори и да докажете престъплението, престъпниците тук не се съдят, а ако мислите за екстрадиране, забравете. Който и да е този човек, той работи в Хонконг, защото тук е адски удобно за подобни престъпления. Положението се подобрява, защото Хонконг не е онзи див запад, който беше, но сте в много дълбоки води. Не искам да съм така прям, но е по-добре да ви предупредя най-откровено, преди да пропилеете страшно много пари, за да установите същото.