Том Клэнси - Код Заплаха

Знаеше, че китайците вероятно ще пощуреят, като видят американски самолети в защита на Тайван, но не му пукаше. Приветстваше възможността да се спречка с китайците. По дяволите, ако ще има екшън с такива самолети, Траш определено искаше да е там, и то в средата на събитията.

Но мразеше корабите. Въпреки квалификацията си за самолетоносач — всеки от Морската пехота трябваше да я получи — той имаше зад гърба си по-малко от двадесет кацания, и всичките преди повече от три години. Да, през последните няколко седмици се упражняваше на летище в Окинава, където кацаше на писта с улавящи въжета точно като на самолетоносач, но онази бетонна площадка не се друсаше в тъмното по време на дъждовна буря както палубата на „Рейгън” отдолу.

Онази писта изобщо не можеше да наподоби това, което се случваше тук.

Преди две минути водещият на Траш, майор Скот (Чийз) Стилтън, кацна на палубата, спрян от четвъртото въже при продължителното, но приемливо приземяване. Останалите десет пилоти, които идваха тази вечер, бяха кацнали преди Чийз. Траш се оказа последен в тазвечерното небе, с изключение на самолета за дозареждане с гориво, и пилотът се ядосваше, защото времето все повече се влошаваше, а той имаше по-малко от три тона гориво, което значеше възможност само за две прелитания над палубата, преди да се наложи да зареди отново и да накара всички в контролната зала на самолетоносача да го чакат.

— Газ. Ниско си — съобщи насочвачът по радиото.

Траш беше върнал газта твърде много. Отново помести лоста напред, с което вдигна самолета твърде високо.

Това значеше, че или ще хване четвъртото въже, последното на палубата, или ще трябва да скача — да изпусне всички въжета и да опита да излети отново, да се издигне в тъмното нощно небе и да заходи за ново кацане.

Твърде високо можеше и да не е добре, но си беше адски по-добре от това да е твърде ниско.

Твърде ниско, прекалено ниско, когато не може да хване дори първото въже, означаваше сблъсък с рампата, което на езика, който се ползваше на самолетоносачите, значеше да се блъсне в кораба, като убие себе си и прати запалената и потрошена машина като огнено кълбо, което ще стане ярък и светещ видеоматериал за пример как не трябва да се прави.

Траш не искаше да се налага повторно излитане, но пък алтернативата изглеждаше съвсем лайнарски.

Траш сега се съсредоточаваше върху кюфтето — светещата жълта крушка в средата на дисплея, която помагаше на летците да поддържат правилния ъгъл на захода към палубата. Въпреки човешкия инстинкт, който му казваше да гледа палубата, към която летеше със сто и петдесет мили в час, той знаеше, че трябва да следи кюфтето, защото то ще го доведе безопасно до пистата. То се намираше точно по средата на дисплея и означаваше добра глисада, със спускане по наклон три цяло и пет градуса, и му оставаха само няколко секунди, преди да докосне палубата. Изглежда му предстоеше безопасно кацане с третото въже въпреки лошото време.

Но малко преди колелата и куката в задната част на самолета да докоснат палубата, жълтата топка се вдигна над централната хоризонтална линия на дисплея.

Насочвачът каза:

— Леко.

Траш бързо отпусна газта, но топката се вдигаше все повече.

— Мамка му — промълви Траш, задъхан. Отпусна газта още повече.

— Дай газ — укори го насочвачът.

На Траш му трябваше миг, за да осъзнае какво става, но само защото не беше свикнал с кацането на самолетоносач. Въпреки идеалния заход палубата хлътна надолу, защото корабът се спускаше между две огромни океански вълни.

Колелата на самолета докоснаха палубата, но пилотът знаеше, че е изпуснал въжетата. Бутна лоста напред до упор и ускори рязко. Спусна се надолу по пистата към пълната тъмнина.

— Излитай! Излитай! Излитай! — викна насочвачът, като потвърди онова, което Траш знаеше и без него.

След секунди се озова отново в непрогледното небе, набра височина над морето и отново зае позиция за заход, като единствен самолет.

Ако не успееше да кацне сега, командирът на самолетоносача, който отговаряше за полетите, щеше да го изпрати да зарежда гориво при самолета, който обикаляше отгоре и отляво на носа на „Рейгън”.

Траш имаше силно подозрение, че пилотът на самолета цистерна не искаше да седи сред тъмнината повече, отколкото самият той, и вероятно си пожелаваше онзи задник, летецът от Морската пехота, да каца, за да се прибира и той.

Траш насочи вниманието към приборите и изпълни серия от завои, за да се насочи към окончателния заход.