Том Клэнси - Код Заплаха

Пет минути по-късно отново летеше по линията за кацане.

Насочвачът се обади:

— Четири-нула-осем, говори Падълс. Палубата се люлее малко. Опитай да се насочиш добре и не прекалявай с управлението по средата.

— Четири-нула-осем, Хорнет, четири-пет-едно.

Наблюдаваше топката — сега виждаше само нея, и тя се оказа нависоко.

Насочвачът каза:

— Разбрано. Пак си високо. Спусни.

— Разбрано.

Траш дръпна леко газта.

— Високо си и наляво — викна насочвачът. — Спокойно. Мини надясно.

Траш върна с лявата ръка газта още малко назад и наклони лоста за управление надясно.

Застана точно в центъра на палубата пред себе си, но все още се намираше нависоко.

Само няколко секунди го деляха от поредното излитане.

Но в този момент, когато прекоси прага на пистата на масивния самолетоносач, видя как светлините на палубата под него се уголемяват и как тя се издига като асансьор към черното небе.

Куката хвана третото въже и кабелът го спря рязко с усилие, достатъчно да спре за по-малко от три секунди натоварен камион с ремарке, движещ се със сто и петдесет мили в час.

Траш подскочи рязко, но радостно напред, в самолета, кацнал на палубата на „Роналд Рейгън”.

След миг гласът на командира прозвуча в слушалките:

— Е, ако ти не можеш да дойдеш на „Рейгън”, „Рейгън” ще дойде при теб.

Траш се засмя изтощен. Това кацане щеше да се запише в досието му — всички кацания се записваха. Щяха да го запишат като добро кацане, а той нямаше нищо против, но командващият му даде да разбере, че единствената причина да не се наложи пак да излита е, че корабът се издигна и го издърпа от небето.

Въпреки това летецът се радваше, че е на палубата.

— Тъй вярно — каза той.

— Добре дошъл на борда, морски пехотинецо.

— Semper Fi [4] Semper jidelis (лат.) — Винаги верен. Девизът на морските пехотинци на САЩ. — Бел. прев. — отвърна Траш с малко престорен кураж. Пусна лоста за управление и газта и вдигна ръце пред лицето си. Трепереха леко, което не го изненада никак.

„Мразя корабите” — каза си той.

Офисът на „Бизнес разследвания Сайно Шилд Лимитед „се намираше на тридесет и третия етаж на международния финансов център — осемдесет и осем етажна сграда, които я правеха втората по височина в Хонконг и осмата най-висока офис сграда в света.

Гавин, Джак и Доминго носеха скъпи делови костюми, както и куфарчета и кожени папки — вписваха се идеално сред хилядите служители и клиенти, които обикаляха из коридорите.

Тримата американци се представиха на рецепционистката на етажа, която позвъни на господин Яо и му каза няколко думи на китайски.

След това обясни:

— Ще дойде веднага. Защо не седнете?

Мъжете останаха с впечатление, че няколко малки фирми си делят гишето, рецепционистката и всички общи зони на тридесет и третия етаж.

След няколко минути един млад красив азиатец приближи по покрития с килим коридор. За разлика от повечето китайски бизнесмени той не носеше сакото си. Вместо това бледолилавата му риза изглеждаше малко намачкана, а ръкавите бяха навити до лактите. Когато приближи тримата мъже в чакалнята, приглади ризата си и поизправи вратовръзката.

— Добро утро, господа — каза мъжът с уморена усмивка и протегна ръка. Нямаше никакъв акцент, ако изключим калифорнийския. — Адам Яо е на вашите услуги.

Чавес стисна ръката му.

— Доминго Чавес, директор по фирмената сигурност.

— Приятно ми е, господин Чавес — отговори учтиво Яо.

Джак и Динг веднага схванаха, че това хлапе май е страхотен разузнавач и може би адски добър играч на покер. Всеки таен агент на ЦРУ знаеше името Доминго Чавес и че собственикът му е към четиридесет и пет до петдесетгодишен. Фактът, че Яо дори не мигна и не се издаде, че знае за този човек легенда от ЦРУ, свидетелстваше за добрите му умения в занаята.

— Джак Райън, асоцииран финансов аналитик — представи се Джак, докато двамата си стискаха ръцете.

Този път Адам Яо демонстрира истинска изненада.

— Я виж ти — каза той с широка усмивка. — Джак-младши. За „Хендли Асошиейтс” знаех само, че там управлява бившият сенатор Хендли. Не знаех, че и вие…

Джак го прекъсна:

— Да, гледам да не се набивам на очи. Аз съм от обикновените бачкатори с клавиатура и мишка.

Яо го изгледа така, сякаш прие думите му за проява на скромност.

След като го представиха на Гавин Биъри, той поведе тримата мъже към кабинета си.

Чавес каза: