Том Клэнси - Код Заплаха

Разположен в малък коридор, до който се стигаше край редица от четиринадесет зелени „Ролс-Ройс Фантом” с удължена база пред сградата и през огромното пищно обзаведено фоайе на хотела, един асансьор изкачва бързо гостите на хотела до последния етаж. Там ултрамодерният луксозен ресторант „Феликс”, разработен по дизайн на Филип Старк, сервира съвременна европейска храна пред прозорците, които гледат към пристанище „Виктория” на остров Хонконг. В горния край на малко спираловидно стълбище се намира неголям бар, в който четирима американци седяха в един ъгъл, пиеха бира от бутилки и гледаха към светлините.

— Сутринта ти спомена, че ситуацията с ФастБайт е комплицирана. Какво искаше да кажеш? — запита Чавес.

Яо отпи от своята бира „Циндао”.

— Истинското му име е Джа Шухай. Двадесет и четири годишен. От Китай е, но заминал за САЩ като дете и станал американски гражданин. Станал е хакер още като дете, но получил право да борави със секретни данни и започнал работа за изпълнител на поръчка от военните — извършвал е проверки за проникване в системите им. Открил е как може да прониква в тях, опитал да предаде тази информация на Китай и тогава го заловили и изпратили в затвора.

— Кога са го пуснали?

— Не са. Лежал е във федерална изправителна институция с минимална охрана — в Калифорния. Пуснали го да работи — да обучава възрастни хора да си служат с компютър и един ден… пуф.

— Чупил ли се? — запита Чавес.

— Да. Федералните преровили дома му и всички стари познати контакти, но не го открили. Бегълците почти винаги се връщат към стария си начин на живот, дори ако е просто за да се обадят на семейството си, но Джа не го сторил. Съдебният пристав заключил, че китайците са му помогнали да излезе от САЩ и да се върне в Китай.

Биъри се обърка:

— Но тук не е Китай.

— Не, не е. Изненадан съм, че той се появи тук, но има и друго нещо още по-изненадващо.

— Какво е то?

— Сега е с „Четиринадесет К”.

Чавес наклони глава настрани.

— „Четиринадесет К?” Триадите?

— Точно така.

Райън се изненада, че Динг знае за тази организация. Лично той за първи път чуваше за „14К”.

— Това банда ли е?

Чавес отвърна:

— Не като тези в Щатите. Тук е незаконно дори да кажеш, че си един от тях. Нали така, Адам?

— Да. Никой в Хонконг не си признава, че е от триадите. Ако си на по-висок пост сред тях, отиваш в затвора за петнадесет години.

Динг обясни на Райън и Биъри:

— Триадите имат около два и половина милиона членове по света. Името всъщност е „Санхъхуй” или „Обществото на трите хармонии”. „Четиринадесет К” са само едно от многото разклонения, но в наши дни са най-силните тук. Само в Хонконг имат към двадесет хиляди членове.

Адам каза:

— Впечатлен съм.

Чавес махна с ръка.

— В моята работа е добре да знам кой кой е, като ида на ново място.

— Значи — намеси се Райън — ФастБайт двадесет и две е техен член?

— Не мисля, че им е член, но определено е свързан с тях.

— Ако не е член на триадите, какви са му отношенията с тях? — запита Джак.

— Вероятно защита. Човек като него може да печата пари. Може да седне на компютъра си и след няколко часа да открадне номерата на кредитните карти на десет хиляди души. Хлапето е златна мина заради тези умения, така че „Четиринадесет К” вероятно го пазят точно по тази причина.

Чавес каза:

— Добре ли го охраняват?

— Денонощно с него има охрана. Съпровождат го, когато тръгне на работа, когато се връща от работа, охраняват офиса му и стоят и пред жилищния блок. Той обича да ходи по магазините, да излиза на дискотеки и клубове, но посещава основно контролирани от „Четиринадесет К” барове и квартали и винаги ходи с биячи до себе си. Положих всички усилия да разбера с кого се движи, но както виждате, аз съм малък бизнес. Мислех, че се справям добре и че стоя на разстояние, но онзи ден се изясни, че са ме разкрили.

— Имаш ли представа как? — запита Динг.

— Никаква. Една сутрин просто с него имаше повече охрана и определено се оглеждаха за нещо конкретно. Сигурно са ме разкрили предишната вечер.

Динг каза:

— Струва ми се, че ви трябват нови хора, за да помагат в наблюдението.

Яо вдигна вежди:

— Вие ли се наемате?

— Абсолютно.

Яо запита:

— Вършили ли сте подобни неща?

Динг се усмихна.

— Доста. Райън ми е помагал също няколко пъти. Приятно му е.

Джак кимна.

— Сигурно ми е в кръвта.

— Сигурно.

Райън долови нотка на подозрение в тона на Адам Яо. Определено мъжът имаше набито око.