Том Клэнси - Код Заплаха

Минаха няколко преки нагоре по „Нейтън Роуд” и Яо спря колата на платен паркинг за едночасов престой.

— Мисля, че можем да подготвим операцията за тази вечер и дори да изгладим някои неща в работата си — каза той.

Чавес отговори:

— Тук командваш ти. Само ни кажи какво искаш да правим.

Адам се поколеба. Райън знаеше, че агентът от ЦРУ се чувства притеснен, че трябва да ръководи Доминго Чавес в операция за наблюдение. Динг имаше петнадесет години повече опит в тези неща от Яо. Но, разбира се, Адам Яо не можеше да разкрие притесненията си пред бизнесмена, който работеше с него.

— Добре — каза той. — Да караме поред. Всички да си сложат слушалките и да наберат този номер.

Динг запита:

— Какъв е номерът?

— Този номер ще ни включи в конферентен разговор. Така ще си комуникираме непрекъснато.

Всички набраха номера и провериха дали се чуват помежду си.

След това Адам бръкна в жабката и извади две малки устройства, всяко колкото кибритена кутия. Подаде по едно на двамата си спътници.

— Какви са тези неща? — запита Джак.

— Наричат го лепка. Магнитен позиционираш маяк. С тях следя коли, но мога да проследя и самите вас. Сложете ги в джоба си и ще знам къде сте по карта от телефона си. Аз ще съм зад вас, момчета, в колата, докато вие извършвате пешеходното следене, а аз ще ви насочвам.

— Добре — призна Джак.

Динг и Джак излязоха от микробуса и тръгнаха в южна посока. Яо поддържаше връзка с тях, когато двамата се насочиха встрани от претъпканата пешеходна улица. Чавес си избра една жена, която да преследва, и изостана доста назад от нея, докато тя зяпаше витрините по улицата.

Райън успя да си проправи път през гъстия пешеходен трафик и я изпревари, от другата страна на осеяната с дървета улица. Застана в магазин за дрехи, за да наблюдава жената, докато преминава отвън.

— Райън гледа — съобщи той.

— Ясно — отвърна Чавес. — Изглежда, тя иска да продължи на юг. Аз ще застана в далечния край на улицата и ще тръгна към следващата точка за връзка.

Гласът на Яо прозвуча в слушалките им:

— Динг, това ще е пресечката с „Остин Роуд”. Там има магазин „Севън Илевън”. Можеш да влезеш в него и да наблюдаваш оттам обекта, когато завие на ъгъла.

— Ясно.

Яо следеше двамата мъже от картата на своя таблет. Няколко пъти мести колата, за да е в позиция да поеме следенето на жената, ако тя се качи в някой автомобил.

Продължиха така около час. Нищо неподозиращата жена пазаруваше, спря за кафе, поговори по телефона и накрая се върна в стаята си на петия етаж на хотел „Холидей Ин”, без изобщо да забележи екипа от трима души, които я следяха постоянно.

Адам остана впечатлен от уменията на американския бизнесмен. Разбира се, не се изненада, че Доминго Чавес има такива умения, но определено Райън му се стори подозрително добър като за аналитик във фирма за финансово управление и търговия с валута.

Хлапето на президента на САЩ знаеше как да работи на крак, без да го забележат.

Всички се върнаха при колата, паркирана в подземен гараж до станцията на метрото на „Джордан Роуд”.

Яо разказа какви са впечатленията му и обясни какво ще става тази вечер:

— Триадите провеждат контранаблюдение и затова трябва да сме малко по-далеч от това, което ни се размина днес.

Чавес и Джак се съгласиха с него, но Яо усещаше, че Райън не е доволен.

— Джак, притеснява ли те нещо?

— Единственият ми проблем е, че няколко пъти ме разпознаха. Ако прибавим и онзи в хотела снощи, се получават три пъти за около осемнадесет часа. У дома почти никога не ме разпознават.

Адам се засмя.

— Хонконг е невероятно претъпкан и е световен финансов център. Освен това тук връзката със Запада е силна. Всеки знае кой е баща ти. Доста знаят и ти кой си.

— Не мога да направя много по въпроса.

Адам отговори:

— Не е точно така. Ако искаш хората да спрат да те забелязват, има достатъчно лесно решение.

— Оставям се в твоите ръце.

Яо бръкна в раницата си и извади хартиена маска за лице с ластик, който се слагаше зад ушите.

Джак беше видял стотици хора, които ходеха по улиците на Каулун с такива маски. Птичият грип и вирусът SARS бяха ударили Хонконг здраво, макар че това не изненадваше никого предвид гъстото население. Много хора, особено онези с отслабнала имунна система, не поемаха никакви рискове и носеха маски, за да филтрират въздуха, който дишат.

Адам сложи синята хартиена маска на лицето на Райън. След това бръкна отново в раницата и извади черна бейзболна шапка. Сложи я на главата на Райън. Отстъпи крачка назад и погледна творението си.