Том Клэнси - Код Заплаха

Полицаят, който гледаше към Адам, не бързаше. Разпита за хора от отдел „Б”, които познаваше, а Яо отговори, без да се затрудни.

Удовлетворени, двамата полицаи тръгнаха обратно към патрулната си кола и оставиха Адам.

Той седна обратно в колата си и удари волана с длан от яд. Освен че номерата на джиповете нямаше да го отведат доникъде, беше пропилял целия ден. Не научи нищо за производителя на ментета, което не знаеше още вчера, а и го разкри някакъв тъп служител на охраната в блока.

Адам отново се почувства благодарен за фантастичното си прикритие. Частната детективска фирма му даваше лесно извинение за всичко, в което можеше да го хванат, докато си върши тайната работа за Управлението.

Детективската фирма му осигуряваше съвършено прикритие като за неофициален служител на ЦРУ.

Той подкара надолу по хълма и се насочи към офиса си на пристанището.

Джак Райън-младши се събуди до Мелани Крафт и веднага осъзна, че телефонът му звъни. Нямаше представа колко часът е, но по реакцията на тялото си разбираше, че е много преди нормалното време биологичният му часовник да го събуди.

Взе звънящия телефон и погледна екрана, който показваше два и пет сутринта. Изстена. Прочете името на човека, който го търсеше.

Гавин Биъри.

Отново изстена.

— Не може да бъде!

Мелани се размърда.

— От работата ли е?

— Да.

Не искаше тя да заподозре нещо, затова добави:

— Директорът на технологичния отдел е.

Мелани се засмя тихо и запита:

— Да не си оставил компютъра си включен?

Джак също се засмя, след което понечи да остави телефона на мястото му.

— Сигурно е важно. Обади се.

Джак знаеше, че тя е права. Стана и отговори:

— Здрасти, Гавин.

— Трябва да дойдеш незабавно — каза задъхано Биъри.

— Два часът сутринта е.

— Два и шест. Бъди тук в два и половина.

С тези думи Биъри прекъсна разговора.

Джак остави телефона на нощното шкафче, като едва се въздържа да го запрати в стената.

— Трябва да ида в работата.

— Заради онзи от информационния отдел? — запита Мелани недоверчиво.

— Помагам му за нещо. Важно беше, но не чак като да се налага да ходя посред нощ. Но, изглежда, това според него заслужава среща в два и половина сутринта.

Мелани се изтърколи встрани от Джак и каза:

— Приятно прекарване.

Джак усещаше, че тя не му вярва. Доста често имаше такива усещания, дори и когато й казваше истината.

Джак вкара колата в паркинга на „Хендли Асошиейтс” малко след два и тридесет. Влезе през входната врата и махна уморено на Уилям, нощния пазач зад гишето.

— Добро утро, господин Райън. Господин Биъри каза, че ще дойдете и ще изглеждате точно така, току-що събуден. Трябва да ви кажа, че изглеждате много по-добре от него дори в нормалното работно време.

— Ще изглежда още по-зле, като му наритам задника, че ме измъкна толкова рано от леглото.

Уилям се засмя.

Джак откри Гавин Биъри в кабинета му. Потисна лекия си гняв заради намесата на колегата в личния му живот и запита:

— Какво има?

— Знам кой е вкарал вируса на машината на либиеца.

Тази вест разбуди Джак повече, отколкото пътуването от Колумбия дотук.

— Знаеш кой е Центъра?

Биъри сви драматично рамене.

— Не съм сигурен. Но ако не е Центъра, значи е някой, който работи за него.

Джак погледна към машината за кафе с надеждата, че ще може да си налее една чаша. Но машината беше изключена и каната — празна.

— Ти не си ли стоял тук цяла нощ?

— Не. Работих у дома. Не исках да излагам мрежата на Колежа на опасност, затова се включих от личните си машини. Тук дойдох преди малко.

Джак седна. Разбираше, че Биъри май наистина не го е извикал тук просто така.

— И какво прави у вас?

— Мотаех се из цифровия подземен свят.

Джак все още се чувстваше уморен. Прекалено уморен, за да си играе на въпроси и отговори с Гавин.

— Не можеш ли да ми обясниш, докато аз седя тук тихичко със затворени очи?

Биъри се смили над него.

В киберпространството има интернет сайтове, в които човек може да се занимава с незаконен бизнес. В тези интернет пазари човек може да си купи фалшиви документи, рецепти за направа на бомби, информация за крадени кредитни карти, а и достъп до мрежи с хакнати компютри.

— Искаш да кажеш, мрежи от компютри роботи.

— Да. И можеш да наемеш или да си купиш достъп до инфектирани машини по целия свят.

— Значи въвеждаш номера на кредитната си карта и наемаш мрежа с роботи?