Том Клэнси - Код Заплаха

Но въпреки успеха му да вкара своите устройства менте във военното оборудване на САЩ ЦРУ гледаше на случая като на промишлен шпионаж, който не стоеше начело в приоритетите на Управлението тук.

Кибершпионажът и кибервойната в Китай бяха важни. А промишленият шпионаж и компютърната престъпност — дреболия.

Но въпреки убеждението, че инициативата му няма да заинтересува Ленгли особено силно, Адам се зае с новото проучване просто защото много искаше да разбере с кого се среща производителят на ментета на негова територия.

Яо държа фотоапарата опрян до окото си толкова дълго, че гуменият маншон върху визьора започна да се пълни с пот. Понечи да го спусне, но в този момент вратата към фоайето се отвори и верен на всекидневния си ритуал, производителят на компютърни части менте от Шънджън излезе от асансьора. В този момент трите джипа преминаха край колата на Яо и спряха под тентата на входа.

Всеки ден едни и същи коли вземаха този човек. Досега Адам не успяваше да прочете регистрационните им номера, защото все спираше твърде далече по улицата, но днес се намираше достатъчно близо, за да успее да заснеме номерата.

Задната врата на втората кола се отвори отвътре и производителят на ментета влезе през нея. След няколко секунди трите джипа заминаха на изток по улица „Кондюит” и се изгубиха зад един завой.

Яо смяташе да опита да ги проследи този ден. Нямаше да ги доближава особено много, а и едва ли щеше да може да ги следва дълго време, преди да ги загуби в трафика, но нищо не пречеше да кара в същата посока като тях и ако извади късмет, да ги открие на някое кръстовище. Ако му провървеше и при условие, че всеки ден караха по един и същи маршрут, той можеше да ги чака утре някъде по пътя и да ги проследи малко по-близо до крайната точка на пътуването им.

Тази техника не можеше да успее лесно, ако изобщо имаше някакъв шанс. Но си я биваше повече от това да идва тук всяка сутрин, ден след ден, защото това започваше да губи смисъл.

Остави фотоапарата на седалката до себе си и посегна към ключа, но едно силно почукване е пръсти по стъклото от неговата страна го стресна.

Двама полицаи гледаха през прозореца, а единият почука по стъклото с пластмасовата антена на радиостанцията си.

Страхотно.

Яо свали прозореца.

— Ni hao — поздрави той на мандарин, въпреки че полицаите вероятно говореха кантонски, но се ядоса, че пропилява и това утро, и не искаше да ги улеснява никак.

Преди полицаят до прозореца да каже нещо, погледът му се плъзна към пътническата седалка на мерцедеса, на която фотоапаратът е вариообектив с фокусно разстояние 200 милиметра стоеше до микрофон е насочено действие и слушалки, висококачествен бинокъл, малък лаптоп и тефтер с писани на ръка бележки.

Полицаят изгледа Адам с подозрение.

— Излезте.

Адам се подчини.

— Проблем ли има?

— Документи, моля — настоя полицаят.

Адам бръкна внимателно в джоба на панталона си и измъкна портфейла си. Полицаят на няколко метра от него го наблюдаваше внимателно.

Адам подаде целия портфейл на поискалия го полицай и застана мълчаливо на мястото си.

— Какво е всичко това в колата?

— Такава ми е работата.

— Вашата работа, ли? Да не сте шпионин?

Адам Яо се засмя.

— Не съвсем. Собственик съм на фирма, която разследва кражба на интелектуална собственост. Картата ми е до лиценза. „Бизнес разследвания Сайно Шилд Лимитед.

Полицаят огледа картата.

— С какво се занимавате?

— Имам клиенти в Европа и САЩ и те подозират, че китайска фирма произвежда ментета на техни стоки, затова ме наеха да разследвам случая. Ако сметнем, че имат основания, ще наемат местен прокурор и ще опитат да спрат фалшифицирането.

Адам се усмихна.

— Бизнесът е добър сега.

Полицаят се поуспокои. Имаше смисъл в обяснението този човек да седи на паркинга и да снима съседната сграда.

Запита:

— Разследвате някого в „Двореца на милионерите”?

— Съжалявам, господин полицай. Не мога да разкривам информация за текущо разследване.

— Охраната оттам ни се обади за вас. Казаха, че и вчера сте били тук. Смятат, че ще ги обирате или нещо такова.

Адам се засмя и каза:

— Няма да ги обирам. Изобщо няма да ги притеснявам, въпреки че ми се иска да седя във фоайето вътре на климатик. Проверете ме. Аз имам приятели в полицията в Хонконг, предимно в отдел „Б”. Обадете се и оттам ще ви кажат, че знаят кой съм.

Отдел „Б” на полицията в Хонконг се занимаваше с разследване на организираната престъпност. Адам знаеше, че тези полицаи са от отдел „А”, към който се числяха патрулните служители.