Том Клэнси - Код Заплаха

Д-р Тун Гуогун ръководеше цялата операция по указания на китайските военни и разузнаване, като направляваше по съответния начин своите контрольори, които даваха указанията на полевите агенти.

Може би най-много от всичко помагаше фактът, че д-р Тун Гуогун беше социопат. Местеше хората по земята така, както местеше единици и нули по информационната супермагистрала. Не правеше разлика между едното и другото, въпреки че заради недостатъците на човешките същества имаше повече уважение към разработения от него и хакерите му зловреден код.

След две години дейност на „Призрачния кораб” Тун осъзна, че почти всемогъщият контрол е недостатъчен. Започваше да се говори за отлични нови вируси, световни мрежи на киберпрестъпността, както и успешно проникване в мрежи на фирми и правителства. За да спре разпространяването на информация, Тун каза на ръководството на армията и Министерството на обществената сигурност, че за да постигне максимален ефект от кибероперациите си, се нуждае от допълнителни полеви агенти — група войници шпиони в Америка, които да не са просто прилъгани хора, а мъже, посветили се на Китайската комунистическа партия и напълно отговорни пред Центъра.

След спорове, размисли и накрая привличането на старши военни Тун, специалистът по компютърни операции, получи правото да командва екип офицери от специалните сили на Народната освободителна армия. Ръководството знаеше, че всички операции на Тун вършат работа. Двете години, прекарани в операции зад компютри заместители по света, бяха засилили значително армията и каузата на Китай. Защо да не му отпуснат малка и трудна за идентифициране силова група?

Жерав и екипът му, общо осем души, бяха част от „Божията сабя” — звено за специални операции от Пекинския военен район. Бойците владееха добре разузнаването, контратероризма и директните действия. Екипът, който замина за Съединените щати, за да следва указанията на Центъра, имаше допълнителна благословия заради своята смелост, чисти идеологични помисли и интелект.

За няколко месеца се инфилтрираха сред престъпната триада във Ванкувър, преди да се отправят на юг през порестата граница между Канада и Америка. Тук живееха в тайни квартири, наети или закупени от фирми паравани на „Призрачния кораб”, а благодарение на Центъра и неговите възможности да генерира всевъзможни ресурси имаха и документи.

В случай че ги заловят или убият, Жерав и неговата група щяха да бъдат представени като екип гангстери от Ванкувър, които работят за компютърни престъпници незнайно къде по света. И определено не за ККП.

Точно както по време на мисиите в Менло парк и в Лае Вегас, Жерав и екипът му изпълняваха мокри поръчки, като убиваха хората, които са заплаха за операциите на Центъра, и крадяха код и записи, необходими за улесняване на дейността на „Призрачния кораб”.

Малкото високопоставени лица от Народната освободителна армия и Министерството на обществената сигурност, които знаеха за Центъра и за „Призрачния кораб”, бяха доволни. Китайците имаха своето оръжие и можеха правдоподобно да отричат всичко. Можеха да крадат тайни от американското правителство, от военните, от индустрията и да подготвят битките си за всеки бъдещ конфликт. Ако Тун и организацията му бъдеха разкрити, как би могъл да каже някой, че този враг на Пекин и екипът му, които работят с триадите, всъщност служат на китайските комунисти?

От офиса на Тун до двойната врата, охранявана от всяка страна от корави местни мъже с космически на вид автомати QCW-05 на гърдите, се преминаваше по къс, добре осветен коридор с линолеум на пода. Охраната нямаше униформи — единият носеше протрито кожено яке, а другият — риза с бяла яка, вдигната до ушите.

Д-р Тун не каза нищо на мъжете, когато мина през вратата, но това не беше необичайно. Той не говореше с тях. Тун не спираше да побъбри с никой от подчинените си, особено пък с тридесетината или четиридесет местни представители на триадите, които имаха задача да го охраняват и да защитават операцията.

Със сигурност, странни отношения. Странни отношения, които сам Тун не одобряваше, въпреки че разбираше стратегическата необходимост да напусне страната си и да дойде в Хонконг.

След като премина през двойната врата, Тун Гуогун тръгна през открития офис, като подмина дузина наведени усърдно над бюрата си мъже и жени. Два пъти различни хора ставаха от местата си, кланяха се на Центъра и го молеха за момент внимание. И двата пъти д-р Тун само вдигаше ръка, за да каже, че ще дойде след момент.