Том Клэнси - Код Заплаха

За китайците имаше само един проблем във връзка с Тун и неговите занимания. Той имаше твърде големи успехи. Предоставили му бяха почти пълна свобода да издирва възможности за достъп до американските мрежи и американците вече забелязваха това. Правителството на САЩ осъзна, че някой изсмуква като с прахосмукачка техните данни.

Отначало американците нарекоха непрекъснатите атаки срещу правителствените и промишлените мрежи „Титанов дъжд”, а на втора серия нападения дадоха името „Сенчест плъх”, след което възложиха на стотици следователи да разберат кой се крие зад тези атаки. От самото начало подозираха Китай и с разрастването на мащабите и важността на операцията на Тун Министерството на обществената сигурност и хората от Политбюро, които знаеха за киберпрограмата, започваха да се тревожат, че някои от по-важните нападения могат със сигурност да бъдат свързани със страната им.

Съединените щати извършиха поредица арести на хакери, които участваха в операцията, някои от които се оказаха етнически китайци. Това силно разтревожи китайците, а Народната освободителна армия и Министерството на обществената сигурност получиха заповед да прикриват по-добре следите си.

Когато армията и Министерството на обществената сигурност схванаха напълно колко уязвим е Тун, взеха решение да го защитават на всяка цена и напълно да прекъснат видимите връзки на организацията му с китайското правителство. В тези времена на обявен мир се изискваха операции, които можеха да бъдат отречени, а това налагаше прекратяване на всякакви възможности за връщане на топката към Китай.

Обаче в САЩ вече знаеха, че Тун е важен цивилен специалист по компютърните операции, който работи официално за армията. Следователите от ФБР и Агенцията за национална сигурност, които разследваха кибероперациите на Китай и влиянието на този човек върху тях, говореха за „династията” Тун и когато китайците разбраха колко е известен той, решиха да направят нещо.

След продължителни обсъждания министърът на обществената сигурност реши да арестува по измислени обвинения в корупция Тун Гуогун, с официална длъжност директор по технологичното обучение на Първо разузнавателно бюро във военния район Чънду и очевидно влияние на ниво маршал в една от петте сфери на войната, и след това Тун да „избяга” от затвора.

Китаецът щеше след това да иде в Хонконг, под закрилата на триадите „14К”. „Триада” наричаха всяка организация с контакти с многобройни други несвързани организации, но „14К” беше най-голямата и мощна в Хонконг. Министерството на обществената сигурност и „14К” не поддържаха работни взаимоотношения. Дейността на триадите от доста време беше трън в очите на китайското правителство, но Тун щеше да „продаде” себе си и своята армия хакери на триадите, а след това да им плати за защитата с пари от дузината финансови схеми, които неговите хора поддържаха по целия свят.

Разбира се, „14К” щяха да знаят само, че Тун е избягал от затвора в Китай и че сега си присвоява пари и шантажира хора чрез компютър — престъпления, вършени от лоши хакери.

Триадите нямаше да знаят изобщо, че деветдесет процента от производителността на организацията на Тун включва кибершпионаж и кибервойна в полза на техния враг — Китайската комунистическа партия.

„Арестуваха” Тун и пуснаха кратка обява с обвиненията в „Женмин жибао” — китайският вестник, който изпълняваше ролята на правителствено издание. Статията го обвиняваше в компютърни престъпления и описваше опитите му да краде пари от държавната Промишлена и търговска банка.

Статията целеше да покаже на Запада, че тайнственият д-р Тун вече не е любимец в Пекин, а на триадите в Хонконг — че с уменията си този тайнствен д-р Тун може да им докара доста пари.

Осъдиха Тун на смърт чрез разстрел, но в деня на насрочената екзекуция се разчу, че е избягал от затвора с помощ отвътре. За да засилят измамата, шефовете на затвора заповядаха разстрел на няколко от пазачите заради тяхното „съучастие”.

Триадите „14К”, най-голямата и мощна престъпна организация в Хонконг и най-голямата триада в света, приеха Тун Гуогун след няколко седмици. Той активира отново своята армия от цивилни хакери, възобнови контрола върху армията от мрежи роботи и само след няколко месеца започна да прави пари за триадите с помощта на десетки хиляди компютри, които му крадяха номерата на кредитни карти и пускаха измамни съобщения по електронната поща.