Том Клэнси - Код Заплаха

След това Тун създаде Информационната военна милиция — група цивилни лица от технологичната индустрия и академичните среди, които работеха независимо, но под ръководството на Трети отдел („Разузнаване по сигнали”) на Народната освободителна армия.

Освен тази група Тун сформира и Лигата на червените хакери. Чрез ухажване или заплахи на стотици от най-добрите програмисти в Китай в обитаваните от тях сайтове той успя да ги организира в целенасочена сила, която използваше за проникване в мрежите на предприятия и правителства по целия свят и за да краде тайни за Китай.

Но Тун и армията му разработиха начини да вършат и други неща освен кражбата на цифрови данни. По време на един обществен спор между държавната нефтопреработвателна организация на Китай и една американска нефтена компания за договор за тръбопровод в Бразилия Тун се изправи пред ръководството на Министерството на обществената сигурност и запита простичко дали желаят неговата Лига на червените хакери да унищожи нефтената компания.

Шефовете го запитаха дали възнамерява да унищожи пазарното надмощие на американската фирма.

— Не това имам предвид. Питам за физическото им съсипване.

— Искате да спрете компютрите им?

Безстрастният глас на Тун прикри мнението му за тези глупави чиновници.

— Не, разбира се. Компютрите им са ни необходими. Ние придобихме контрол върху управлението на тръбопроводите и нефтените им сондажи. Имаме кинетични възможности на място. Можем да причиним реално унищожение.

— Като чупите неща?

— Като чупим неща или ги взривяваме.

— И те не могат да ви спрат?

— За всяко нещо в обекта има системи за ръчно управление. Разбира се, това е мое предположение. Но някой човек може да иде и да затвори дадена помпа или да спре тока на някоя станция за управление. Но аз мога да направя толкова много неща за толкова малко време, че хората им не могат да ме спрат.

Не предприеха физически действия срещу нефтената компания. Но китайското правителство осъзна колко важен е Тун със своите способности. Той не само беше ценен ресурс, а и силно оръжие и не биха искали да го пилеят за съсипването на една-единствена фирма.

Вместо това той и екипът му проникнаха в сайта на нефтената компания и прочетоха вътрешните съобщения между директорите, отговорни за търга за бразилския тръбопровод. Тун предаде информацията на държавната китайска Национална нефтодобивна корпорация, която успя да даде по-ниска оферта от американците и да спечели договора.

По-късно, когато възложиха на Тун да открадне плановете за тихия електрически двигател на подводниците на ВМС на Съединените щати, изследванията за които струваха на флота пет милиарда долара, той и хакерите му ги осигуриха за по-малко от шест седмици.

След това лично д-р Тун измъкна над двадесет терабайта информация от некласифицираната база данни на Министерството на отбраната и предаде на Народната освободителна армия имената на всички оператори от специалните сили на САЩ с адресите им, графиците за презареждане е гориво на всеки кораб в Тихия океан, както и ученията и отпуските на абсолютно всички военни единици.

Той и хората му откраднаха и плановете за американския изтребител от ново поколение F–35.

Малко преди края на десетилетието Тун и ръководителите на Трети отдел („Разузнаване по сигнали”) на Народната освободителна армия и Четвърти отдел („Електронни противомерки и радар”) разработиха мрежовият компонент на армията за КЕВД или комплексни електронни военни действия, както се наричаше тогава официалната стратегия на Китай за водене на война с електронни средства. КЕВД щеше да разчита на електронните военни действия за смущаване, заблуждаване и потискане на способността на Америка да приема, обработва и разпространява информация. Вече всички в Народната освободителна армия разбираха, че Тун и армията му от цивилни хакери ще бъдат от съществено значение за успеха на КЕВД.

Той и хората му бяха заразили милиони компютри по света, за да създадат армия робот, или мрежа от роботи, която можеше да се командва за нападение над интернет сайтове или мрежи, да ги претоварва със запитвания или да откаже достъп до услугата им за всички. Той използваше с унищожителен успех своите мрежи от роботи, за да атакува противниците на Китай, а собствениците така и не разбираха, че компютрите им работят за Китайската народна република.

За разлика от останалите в Китай, Тун действаше в постоянно състояние на война срещу Съединените щати. Той и неговата армия от мъже и жени, повечето от които работеха от домовете си или от работните станции в службите си, използваха шпионаж или тормоз и успяваха да компрометират американски компютърни мрежи и да натрупат огромен набор от цели, които можеха да използват при истинска война.