Том Клэнси - Код Заплаха

— Ако е както преди две години, когато проникна в инсталацията на фонтана в Беладжио и увеличи налягането на помпите, съм пас. За мене да опръскаш няколко туристи не е… Здравейте. Мога ли да ви помогна?

Останалите около басейна извърнаха глави натам, накъдето гледаше Френската банка. Там, огрени от луната, но извън светлината на лампите около площадката до басейна, стояха в редица няколко мъже и гледаха към тях.

Чарли се изправи.

— Кои сте вие, по дяволите?

Бутилката бира в ръката му се пръсна и той погледна надолу. Тениската му с надпис „Хаквай гол” се оказа разпрана и от гърдите му потече кръв. Мъжът видя как до първата дупка се появи втора.

Трети куршум го улучи в челото и той падна назад върху шезлонга, мъртъв.

Двамата мъже на столовете до него, забавени от алкохола, успяха да станат и да затичат. Единият измина три метра към къщата, но и двамата паднаха улучени в гърба от куршумите на пистолетите със заглушители.

Първият се строполи в басейна, а другият падна заднешком върху стола си, преметна се и се стовари върху малкия алпинеум.

Мъжете на дюшеците в басейна нямаха шансове. И двамата изкрещяха, но останаха простреляни на местата си, а кръвта им потече в чистата вода и се смеси с тази на мъжа от „Майкрософт”, който лежеше по лице във водата недалеч от тях.

След като всички в басейна умряха, Жерав, водачът на групата, се обърна към Брегобегач на мандарин:

— Трябва да има още един. Намери го.

Брегобегач изтича в къщата е насочен пред себе си пистолет.

Мъжът от „Гугъл” беше проспал всичко това и Брегобегач го намери в леглото му, където го простреля в тила.

Навън, при басейна, трима от мъжете събраха на светлината на фенерчета празните гилзи, докато други трима влязоха в къщата и провериха всички стаи, за да намерят багажа на Тъмен бог. Разровиха го и взеха лаптопа му, както и всички периферни устройства, документи, флашки, дискове, мобилния телефон и всичко друго освен дрехите. На мястото на взетите неща оставиха шепа свои дискове и флашки, както и мобилен телефон с номерата и данните на Леви, изтеглени предварително от другия телефон.

Всичко това отне над десет минути, но Жерав имаше няколко задачи и заповед да ги изпълни напълно акуратно.

Скоро всичките се събраха при басейна. Водата в него сега изглеждаше розова. По команда на Жерав Гъсок отвори ципа на раницата си и извади три малки торбички висококачествен кокаин. Разхвърля ги в тревата до оградата така, че да ги намерят заедно е телата и всичко да изглежда като объркана сделка.

Фактът, че никой от мъжете нямаше в тялото си дрога, можеше да се обясни с това, че сделката е провалена и пистолетите са заиграли още преди някой да е успял да се почерпи.

Накрая Жерав заповяда всички освен Бекас да се върнат в тайната квартира и шестимата мъже тръгнаха.

Жерав и Бекас останаха до красивия басейн и развиха заглушителите от своите пистолети. Прибраха ги в раниците си. След това насочиха пистолетите си високо над хоризонта, в посока на юг, малко под мързеливия полумесец, и натиснаха спусъците.

Стреляха единично или в къси серии, хаотично, докато изпразниха пълнителите и затворите останаха блокирани в задно положение. След това бързо презаредиха, прибраха пистолетите в кобурите си и изритаха падналите гилзи в различни посоки. Някои паднаха в кървавия басейн и потънаха на дъното, а други се изтърколиха в тревата или изтракаха надалеч по декоративната бетонна настилка.

Разлаяха се кучета и прозорците на къщите на авеню „Ийст Куейл” и по улица „Саут Хеджфорт” светнаха, Жерав и Бекас тръгнаха спокойно, но бързо, по подхода към къщата. Минаха през една врата и излязоха на улицата.

Предната врата на една къща от другата страна на улицата се отвори и в нея се появи жена с халат за баня, осветена от входната лампа, при което Бекас извади пистолета си и с два изстрела към нея я накара да отскочи назад и да се скрие.

След няколко секунди при тях спря сив микробус и двамата се качиха в него. Потеглиха на север, към шосе И–15. Караше Яребица, а останалите седяха мълчаливо. Жерав извади телефона си и натисна няколко бутона. След дълго чакане за връзка и отговор той каза:

— Всички цели са изпълнени.

Седнал сам пред редица светещи монитори в стъклен офис, от който се виждаше огромен етаж с открити работни места, един четиридесет и осем годишен китаец в измачкана бяла риза и с разхлабена вратовръзка кимна удовлетворен от думите на Жерав.